
„ Морето навлезе в хотелите на първа линия в Несебър”, съобщават медиите. Силната морска буря е предизвикала няколко метрови вълни, които са залели долните етажи. На южния и северния плаж в Слънчев бряг са разрушени много заведения, намиращи се на плажната ивица.
С природата шега не бива – предпазните диги от пясък са били отнесени, но тя ли е виновна за тези опустошения? Ако хотелите не бяха на „ ПЪРВА ЛИНИЯ”, т.е. върху плажната ивица – нямаше да пострадат. Дори в един юридически документ, какъвто е Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧ), плажната ивица е определена като територия , състояща се от различни природни дадености като пясък, чакъл, скални и други седиментни ( утаечни ) образувания, предизвикани от „ процеси на взаимодействие на морето със сушата”. Както изтъкнах в предишната си публикация „ Има ли давност за бетона по Черноморието” / Де факто. Бг, 19.02.2019г./: „ Между тези различни елементи от плажната ивица няма твърда, постоянна граница – тя постоянно се мени под въздействието на морето, вятъра и други природни явления, а и в зависимост от сезоните”. Тази плажна ивица е създадена и съществува по волята на природата, олицетворена от Господ и затова има специален юридически статут – да бъде на всички. Строителите на „ ПЪРВА ЛИНИЯ ” нарушиха не само човешкия закон, но и Божествения, като я бетонираха. Нямат страх от човешкия закон, но ако имаха малко страх и от божествения, нямаше сега да бъдат наказани от природата. Могат да пренебрегнат и нарушат човешкия закон, но не и природния. На снимките, показващи бедствието, се вижда, че хотелите, залети от морската стихия, са разположени точно върху пясъчния плаж, част от който е отнесен в морето. Върху каква територия остават тези постройки, които в момента се намират на самата брегова линия? Отговорът е даден в Конституцията: в забранена за частно придобиване и строителство.
Разрушените постройки сигурно ще бъдат възстановени, а повредите – отстранени. Ще бъде ли обаче възстановена собствеността на всички български граждани върху плажната ивица, дефинирана като изключителна държавна собственост? Едва ли, ако съдим по досегашните действия на изпълнителната, законодателна и съдебна власт, които вкупом направиха дори невъзможното, за да извратят и обезсмислят конституционния смисъл на понятието „изключителна държавна собственост”. Някои ще кажат: с доброто намерение да подпомогнат развитието на българския туризъм. Но пътищата към Ада са постлани са добри намерения, а в повечето случаи тук се касае не за добри намерения, а за зловредна зависимост от личности и организации от сенчестата страна на обществения спектър, които посягат на обществена собственост и богатство. Вицепремиерът Валери Симеонов малко повдигна завесата като посочи кои са някои от” инвеститорите” на Слънчев Бряг. Но така е и по цялото крайбрежие: то, до голяма степен завладяно от олигархични и мафиотски структури и място за нормален туристически бизнес, особено такъв развиван от местни предприемачи със средства припечелени от собствен труд и предприемчивост, или за семеен бизнес, почти липсва, освен ако той не разчита на благоволението на босовете. До голяма степен в този бетон изливащ се по Черноморието се перат пари и то двустранно: от страна на инвеститорите – в комплекси, които даже нямат предназначение да развиват хотелски туризъм, а са за строителство на сгради с апартаменти, които стоят или празни – непродадени, или са закупувани от лица, които имат излишни пари, чиито произход е по – добре да не става обществено достояние.
Да сте чували КПКОНПИ да се интересува от тези въпроси? Изобщо, някоя държавна институция да се е заинтересувала откъде идва този златен дъжд върху златните български пясъци и прекрасната природа, който се превръща в сив бетон? И да е анализирала къде отиват приходите от туристическата дейност и дали икономическата полза за обществото, а и за държавата – в частност, от този вид туризъм не е нищожна в сравнение с възможностите, които предлага един нормален туризъм? Да се отговори ли на въпроса защо българите предпочитат гръцки и турски курорти пред българските?
Още много подобни въпроси могат да бъдат зададени, но ако чакаме единствено Господ да санкционира нарушителите на закона, ще изчезнат и последните райски кътчета по Черноморието, а доходите от този вид туризъм ще заминат към други райски кътчета по света, където получателите им ще могат да почиват, далеч от шумната и пренаселена бетонна джунгла, която са създали.
P.S. В момента съобщават, че проверката на плажа „ Алепу” е приключила със заключение на Строителния надзор, че няма никакви нарушения. И че се прави само брегоукрепително съоръжение.
Интересно е кой закон изпълняват проверяващите: писания или неписания? На „законодателите” на неписания закон дължим всички безобразия, които превърнаха Черноморието в бетонна джунгла. От краткия телевизионен репортаж се вижда мащабно строителство със железобетон, което никак не се връзва с брегоукрепване. Крепостна стена ли ще градят срещу морските вълни?