DeFakto.bg DeFakto.bg
Пишат двойки и тройки на мандата на Сотир Цацаров и кампанийте гръмки акции
Мъж над 45 години, от кариерата, политически независим, който не се поддава на натиск и чиято най-важна задача е активна борба с престъпността по високите етажи на властта.
Такъв портрет на новия главен главен прокурор са очертали 1090 пълнолетни български граждани от различен пол, възраст и статус, анкетирани между 5 и 20 февруари тази година в социологическо проучване на „Глобал метрикс“, поръчано от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Данните бяха представени днес от директора на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер и експерта от института Теодор Славев.
Поводът е изтичащият през декември мандат на настоящия обвинител №1 Сотир Цацаров. Близо две трети от анкетираните заявяват, че той се е провалил в работата си начело на прокуратурата и му пишат среден (3) и слаб (2). Отличната оценка е под 1 %.
Повод за изследването са и заявките на самия Сотир Цацаров в началото на мандата му да бъде подложен на независим мониторинг, напомни Биляна Гяурова. И цитира предложенията на отиващия си главен прокурор от 2012 г. да се формира независим съвет, който да осъществява външно наблюдение върху дейността на прокуратурата, без ръководството на ПРБ да влияе на неговите оценки. И в който да влизат независими експерти, представители на НПО с отношение към съдебната реформа, както и на съсловните организации на прокурорите и следователите. През изтеклите 7 години такъв съвет не бе формиран. Напомнена бе и тогавашната визия на Цацаров за „позитивната промяна“: модерна прокуратура, в която обществото има доверие, водеща активно разследване и разполагаща с професионална свобода.
Резултатите – 7 години по-късно.
За общественото доверие и кампанийните акции
На въпроса как оценявате работата на сегашния главен прокурор по шестобалната система, 42,66 % от анкетираните са писали на Цацаров среден (3), 24,48 % са му поставили слаб (2), 18,88 % са го оценили за добър (4), 4,20 % – много добър (5) и едва в очите на под 1 % той е за отличен (6).
В това изследване са анкетирани хора, които най-вероятно не са имали досег със съдебната власт и прокуратурата, поясни Теодор Славев. Търсен е „външният“ поглед към институцията, но резултатите хармонират с други проучвания, измерващи институционалното доверие.
И още – според 64,61% Сотир Цацаров се е провалил с битовата престъпност и високата корупция; близо 20 % са изцяло съгласни, а над 40 % донякъде съгласни, че борбата с корупцията е била основно кампанийна, а не системна. Това създава у гражданите впечатление за избирателност, за чадър над едни и целенасочени удари срещу други, защото законът не се прилага еднакво, не се защитава общественият интерес, а интересът на една или друга група субекти, коментира Теодор Славев.
На въпрос дали в мандата на Цацаров прокуратурата е използвана политически, 34,47 % отговарят „да“, а 34,48 % смятат, че това е било така „донякъде“.
Профилът на новия обвинител №1
Като следващи задачи и очаквания към новия главен прокурор, близо 60 % от анкетираните сочат активна борба с корупцията по високите етажи, 37,08 % искат той да не позволява използването на ПРБ за политически цели. Спопред 36 % основен приоритет трябва да е справянето с битовата престъпност, 26,06 % и 24,08 % настояват за по-ефективно разследване на престъпленията и за превенция срещу престъпността. Не е нисък и делът на обезверените – 22 % не очакват нищо различно.
А ето и как анкетираните си представят наследника на Сотир Цацаров.
Да е политически независим и да не се поддава на натиск, отговарят между 51 и 58 %. Да има характер и да е с добро име искат между 32 и 34 %.
Според 51 % трябва да е мъж, 18 % сочат жена. Да е над 45 години е предпочитанието на 49 %, да е под 45 години са посочили 23 %. Близо 30 % искат да е прокурор или следовател от кариерата, около 20 % – съдия, едва 10 % – представител на академичната общност.
Обобщено, желанието и надеждите са новият главен прокурор да е мъж над 45 години, от кариерата, политически независим и с най-важна задача активна борба с престъпността по високите етажи на властта.
Желанието новият обвинител №1 да е от кариерата кореспондира с тиражирани медийно търсения именно на такъв човек, между самите магистрати също вървят подобни слухове, разясни Биляна Гяурова. Факт е и че в най-ново време нито един от главните прокурори не е бил от прокуратурата – Иван Татарчев бе адвокат, Никола Филчев – върховен съдия, Борис Велчев – от академичната общност, Сотир Цацаров – председател на окръжен съд.
В очертания портрет на „новия“ обаче прави впечатление и друго – на не малко критерии – пол, възраст, както и прокурорски опит отговарят поне двама от предварително спряганите като готвени наследници на Цацаров – заместникът му Иван Гешев (бивш шеф на спецпрокуратура) и председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, по професия прокурор. Но дали точно тях са имали предвид анкетираните?
Биляна Гяурова обяви, че желанието на БИПИ, която от години следи този избор, е да има същинска, а не театрална прозрачност в номинациите и избора, да е ясно как се е стигнало до конкретните имена, имало ли е политически или други договорки или наистина се е търсил професионалист, който да отговаря на изискванията на закона.
Старт на процедурата – най-рано през юли, най-късно през септември
По закон процедурата за избор на нов главен прокурор стартира не по-рано от 6 и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата на действащия, също бе напомнено днес.
Мандатът на Цацаров изтича през декември, затова най-ранният старт може да е около 10 юли, на-късният – около 10 септември. Очакванията са за този, както и за предни избори на някой от „тримата големи“ ВСС да изработи хронограма.
Други важни моменти са кой може да номинира кандидатите за обвинител №1. Това могат да правят най-малко трима от прокурорската колегия на ВСС, както и министърът на правосъдието. Досега нито веднъж министър не е ползвал това си право.
Номинациите се правят в 4 поредни заседания на прокурорската колегия, после следва срок за представяне на концепции, становища на две комисии на ВСС – по атестирането и конкурсите и по професионална етика
„В предния ВСС към тези доклади се подхождаше изключително формално, с механичен копипейст, натъвали сме се как доклади за различни хора излизаха с едни и същи имена“, наблегна Гяурова.
Накрая следва гласуване в пленума на ВСС, за да има избор се искат минимум 17 „за“ измежду 25-та му членове. „Очакванията към ВСС са наистина да изразят ясно мотивите си за вота, в предния съвет наблюдавахме странни избори без конкретни мотиви“, бе коментарът на БИПИ тук.
След избора предложението на ВСС отива при президента, който издава указ. Но веднъж може и да върне избора на ВСС, а кадровиците трябва да преценят дали да го прегласуват автоматично или да открият нова процедура. Връщане е имало само веднъж – президентът върна избора на Георги Чолаков за председател на ВАС, извършен от отиващия си съдебен съвет. А новият избра да го прегласува.
