Последни новини
Home / Законът / Как съдът реши, че подуправител на БНБ “безконфликтно” тегли влог от КТБ току преди затварянето й

Как съдът реши, че подуправител на БНБ “безконфликтно” тегли влог от КТБ току преди затварянето й

Defakto.bg

Нели Кордовска бе приравнена на останалите граждани

Нели Кордовска

Нели Кордовска, изпълнявала функциите на подуправител на БНБ и отговорник за “банковия надзор”, не е била в конфликт на интереси, като е изтеглила влога си часове преди затварянето на Корпоративна търговска банка през юни 2014 г.

Това е решил на 18 февруари тази година административният съд София-град, като е отменил решение на КПКОНПИ от 31 май 2018 г., с което конфликт на интереси е установен.

За съдебното решение съобщи в. “Сега”. А прегледът му е любопитен – освен че връща към паметните събития от юни 2014 г., когато стотици вложители в КТБ се оказаха с блокирани сметки, прави и интересен прочит на това кога едно висше длъжностно лице е в конфликт на интереси.

За яснота на ситуацията – през 2014 г. Кордовска е главен директор на управление “Банков надзор” в БНБ (и в управата на Фонда за гарантиране на влоговете), а от 18 юни 2014 г. й е възложено да изпълнява и функциите на ресорния подуправител, като тогава по нейно разпореждане е назначена надзорна инспекция на КТБ. Това става ясно от изброяването на фактите в решението на съдия Люба Петрова. А на 20 юни 2014 г. се взема решението за поставяне на КТБ под особен надзор, като по-късно бе отнет лицензът на трезора и се стигна до производство по несъстоятелност.

Как са изтеглени парите

В решението по този повод се приема за установено следното:

На 19.06.2014 г. жалбоподателката Н. Д. К. е заявила и изтеглила сумата от 64 195 евро в 17:09:07 часа от влога си в К.. Работното време за допускане на клиенти на К. АД в банковия салон на централно управление на 19.06.2014 г. е било от 9:00 до 16:30, като в същият ден се е работило до приключване на обслужването на находящите се в него клиенти. Последната касова операция с клиенти е извършена в 17 часа 40 минути и 13 секунди и са обслужени още лица, след извършеното от жалбоподателката теглене.”

Тези факти КПКОНПИ е разчела така: “Като Главен директор на управление „Банков надзор“ и изпълняваща правомощията на подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, по силата на Решение № 72/19.06.2014 г. на УС на БНБ, е използвала информация в свой частен интерес, получена при изпълнение на правомощията и задълженията й по служба, във връзка с приемане на Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ – нарушение на чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.), във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ (отм.)”.

С други думи – антикорупционната комисия приема, че Кордовска е използвала служебната информация за “получаване на предимство, привилегия и
избягване на загуба за лицето, заемащо публична длъжност. К. е получила парите си по влоговата си сметка в КТБ, като е избегнала неблагоприятните последици от специалния надзор и резултата, с който той завършва в конкретния случай – отнемане на лиценза на КТБ”.

Факт е, решението за конфликта на интереси е взето четири години след онези събития, публичните скандали за ставащото и подадения сигнал срещу Нели Кордовска. Като през това време някогашната Комисия за конфликт на интереси се вля и в мегакомисиятта КПКОНПИ и затова производството е довършено там.

Но е факт и друго – защитата на Кордовска е твърдяла включително изтекла давност, но съдът не приема този аргумент.

Неговите аргументи са други.

За публичната информация и информираните решения – в сравнение

Според съда в случая някогашният подуправител не си е осигурила “служебно” предимство и привилегия пред останалите вложители в КТБ. Понеже публичната информация за състоянието на трезора е била налична, нещо повече – някои вложители са се възползвали от нея и преди затварянето на КТБ общата сума, изтеглена от тях, възлизала на милиони. Докато при Кордовска тя е била 64 хил. евро. С две думи – служебното качество тук не е било фактор и отговорният служител на КТБ е приравнен на всички останали граждани.

От решението едно към едно:

“В нарушение на чл. 35 и чл.36, ал.З от АПК Комисията е изградила изводите си само въз основа на фактите, които подкрепят версията на подателя на сигнала и е пренебрегнала и не е анализирала значението на установените от нея факти, които противоречат на тази теза.

Видно от събраните допълнително пред съда доказателства, налице е била достатъчно публична информация, която е можела да мотивира голямо количество вложители в К. да осъществят правата си и да изтеглят депозираните в банката влогове. Допуснатото нарушение на административно-производствените правила е особено съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите на административния орган, а оттам и до противоречие на диспозитива на решенето в обжалваната му част с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗПУКИ /отм./, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

В решението на Комисията обаче не се съдържа коментар каква вътрешна информация са ползвали останалите вложители в К., които по публично достъпната информация от БНБ за периода от 13 до 20 юни от К. са изтеглили 907 млн. лв. /на фона на изтеглените от жалбоподателката 64 195 евро/. Всъщност, доказа се по делото, че налице е било достатъчно количество публична информация за състоянието на банката, която да послужи за вземане на информирано решение за изтегляне на средствата от нея и информацията е била достъпна до всеки един вложител. Това е била и естествената реакция на лицата, започнали разпореждане със средствата си в цитирания период. Жалбоподателката не е направила нищо по-различно от останалите няколко хиляди граждани, търговски организации и държавни дружества, които и без да разполагат с т.нар. вътрешна информация са започнали изтегляне на средствата си.
Освен това, за да е налице конфликт на интереси по смисъла на закона освен
разгледаните две предпоставки – публична длъжност и частен интерес, е
необходимо да е бил налице и третия елемент – частният интерес да влияе
върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му /т.е. да
е налице упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес/.
Не се твърди от административния орган и не се доказва извършването на
такова действие по служба от жалбоподателката, което да я е поставило в
конфликт на интереси.
Не се може да се направи и категоричен извод за нарушаване на забраната за
използването на информация по чл. 10 от ЗПУКИ (отм.), доколкото
жалбоподателката не е единственото лице /или част от ограничен кръг лица/, което в резултат на публично известните данни е предприело действия по теглене на средства”.

КПКОНПИ е осъдена да плати разноските на ищцата от 621,33 лв. А решението на административния съд може да се обжалва пред ВАС.

Вероятно това ще стане, любопитно дали върховните съдии ще се съгласят с този прочит на фактите.

Не по-малко любопитно е и дали пред касационната инстанция (ако бъде образувано дело там) прокуратурата ще изпрати свой представител. По делото пред АССГ такъв представител не е изпратен, макар че в разглеждането на тези казуси може да участва и прокурор.

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет

Известният столичен адвокат  Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). …

Всички без ГЕРБ задължиха Бойко Борисов да се яви пред парламента

Преди това бе наречен “Джипко Бибитков”, “генералът беглец”, “страхливият заек от Банкя” Със 145 “за” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.