213 екодела във Върховния административен съд през 2018-а

213 дела са били образувани по Закона за опазване на околната среда във Върховния административен съд през 2018 г. Осем са били делата, образувани по Закона за защитените територии, 4 – по Закона за биологичното разнообразие.

Данните е съобщил шефът на Шесто отделение Любомир Гайдов на среща на съдиите от отделението с проф. Лудвиг Кремер.

Проф. Кремер е дългогодишен консултант на ЕК по въпросите на екологичното право, преподавател по екологично право в редица водещи европейски университети. Той е бил лектор на обучение за административни съдии на тема „Политики на ЕС в област „Екология. Право на ЕС за опазване на околната среда и оценка на въздействието върху околната среда“.

На срещата на проф. Кремер със съдиите от Шесто отделение днес са били обсъдени казуси, по които ВАС има решения през последните години.

От ВАС съобщават:

„Беше отбелязано, че националното и европейското законодателство в областта на екологията се развиват много динамично, тъй като въпросите по опазването на околната среда касаят цялата общественост на Европа. Все по-актуални са темите за опазването на чистотата на водите, почвите, въздуха, управлението на отпадъците, проблемите от използването на „кафява“ енергия, както и влиянието на някои инвестиционни проекти върху околната среда. Затова може да се очаква в идните години да нови променив европейското екологично право, каза проф. Кремер.

„Европейската комисия и Европейската агенция по околната среда оценяват броя на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в ЕС, на около 400 000 души годишно по данни на Европейската агения за околна среда (ЕАОС). За България цифрата е около 15 000 преждевременни смъртни случая годишно (Виж доклад на ЕАОС 12/2018, стр. 64), заяви пред участниците в обучението проф. Кремер.

„Законът за чистота на атмосферния въздух от 1996 г. (ДВ 45/1996), с измененията в него, не предвижда изготвяне на планове за чистота на въздуха, когато пределните за ЕС стойности бъдат превишени. Законът не съдържа пределните стойности за качеството на въздуха и това е нарушение на задълженията на България. Българските граждани могат да се позовават на европейските норми пред българските съдилища, дори и стойностите да не фигурират в българското законодателство“, смята проф.Кремер. Според него гражданите могат да настояват за изготвянето на ефективни планове за чистота на въздуха (СЕС, Янечек, Дело C-207/07)”.