DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийска градска прокуратура (СГП) e внесла в Специализирания наказателен съд (СНС) обвинителен акт срещу Михаил Зортев, бивш заместник-министър на здравеопазването и двама изпълнителни директори на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца. Те са обвинени за длъжностно престъпление, сключване на неизгодна сделка и безстопанственост – престъпления по чл. 282 от НК, по чл. 220 ал.2 от НК и по чл. 219 ал.4 вр. чл.1 от НК.
Бившият заместник-министър на здравеопазването Михаил Зортев бе обвинен за престъпление по служба, с което е ощетил държавната болница във Враца с близо 13 млн. лева. Обвинението срещу Зортев бе за това, че е издал разрешение на частната болница „Вива Медика“ да извършва медицински дейности на територията на държавната болница „Христо Ботев“ във Враца. Това е станало през първата половина на 2011 г., като според прокуратурата Зортев е нарушил Закона за лечебните заведения, според който частна болница може да работи на територията на държавна, само при условие че дейностите не се дублират.
Зортев беше зам.-министър в първото правителство на ГЕРБ, когато министър на здравеопазването беше Стефан Константинов. През юни 2011 г. Зортев подаде оставка, защото имал различни виждания за реформата в здравеопазването.
Ето и официалното съобщение на държавното обвинение:
Михаил Зортев. е предаден на съд, затова,че в периода 30.12.2010 г. до 18.05.2011 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – заместник- министър на здравеопазването, е нарушил служебните си задължения, като в нарушение на чл. 9, ал.6 от Закона за лечебните заведения е дал разрешение на частно здравно заведение да осъществява лечебни дейности на територията на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, с цел да набави за частното здравно заведение имотна облага, и от деянието са настъпили значителни вредни последици за държавното лечебно заведение в размер на 12 881 505 лева и случаят е особено тежък – престъпление по чл. чл. 282, ал.3, във вр. ал.2, във вр.ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК.
През инкриминирания период Михаил З. в качеството си на заместник-министър на здравеопазването бил упълномощен от министъра да подписва разрешения за осъществяване на лечебна дейност съгласно Закона за лечебните заведения.
Във връзка с тези му правомощия той бил ангажиран със запознаване и произнасяне по преписка, образувана по молба от управител на частно здравно заведение в гр. Враца за издаване на разрешение за упражняване на лечебна дейност.
От материалите по преписката, както и в разменената с частното здравно заведение кореспонденция било видно, че адреса на който ще се извършва дейността съвпада с този на държавната МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, както и че дейностите, за които се иска разрешение, дублират лечебните дейности, предоставяни от държавната болница.
Съгласно на чл.46, ал.1 и 2 от Закона за лечебните заведения, „ На територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности.“
Въпреки, че бил запознат както с материалите по преписката, така и с разпоредбата на закона, Михаил З. на два пъти- на 30.12.2010 г. и на 18.05.2011 г. , подписал 2 бр. разрешения в полза на частната болница за осъществяване на дейности, дублиращи дейностите на държавната болница.
След издаването на разрешенията частното здравно заведение сключило договори с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки съответно за 2011 г. и за периода от началото на 2012 г. до края на 2017 г.
Въз основа на така сключените договори то получило общо от НЗОК сумата 12 881 505 лева по изпълнение клинични пътеки.
Тези приходи от НЗОК по клиничните пътеки представлявали имотна облага за частната болница.
Същевременно, тъй като предлаганите здравни услуги изцяло дублирали тези на държавното лечебно заведение МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца за държавната болница настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в неполучените от НЗОК заплащания по клинични пъти.
Ако бъде признат за виновен Михаил З. може да получи наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, както и „лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност“. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Бившият изпълнителен директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, Владислав И. е предаден на съд, затова че на 18.03.2009 г. в гр. Враца, в качеството си на длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка и от това произлязла значителна вреда в размер на 137060,71 лв. за управляваната от него болница, като сумата е в особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл. 220, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Престъпното поведение на Владислав И. било реализирано във връзка с отдаването под наем на недвижими имоти на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца.
Владислав И. подписал договор за дългосрочен наем с частно здравно заведение, като му предоставил за ползване част от базата на държавната болница, при цени, значително по-ниски от нормативно определените.
Настъпилата значителна вреда в размер на 137060,71 лв. съставлява разликата между минималната дължима наемна цена за квадратен метър съгласно Правилника за прилагане на закона за държавната собственост и цената по договора.
Ако бъде признат за виновен Владислав И. може да получи наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, „лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност“или ‚лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.
Светозар Л. е предаден на съд затова че в периода от 22.12.2014 г. до 25.03.2015 г. в гр. Враца в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, не положил достатъчно грижи за възложена му работа във връзка с ефективното разходване на бюджетните средства, и от това последвали значителни щети за повереното му имущество- в размер на 379 091, 10 лева, като престъплението е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал.1 от НК.
През 2014 г. Светозар Л, като изпълнителен директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, уведомил министъра на здравеопазването, че за нуждите на болницата е необходимо спешно закупуване на нов компютърен томограф, като в писмото си посочил, че според постъпвали оферти необходимата сума възлизала на 784 000 лева .
В действителност обаче той не бил извършвал пазарни проучвания и в болница не били постъпвали оферти за такава апаратура.
След отпускане на сумата в пълен размер от страна на Министерството на здравеопазването, Светозар Л. открил процедура по обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, предварителни изпитвания на апаратурата и обучение на персонала на 1 бр. компютърен томограф“. В обявлението за обществената поръчка била посочена прогнозната стойност на поръчката – 784 000 лева без ДДС.
В процедурата участвали двама кандидати, като разликата в предложените от тях цени варирала около 130 000 лв.
След разглеждане на документите и съобразяване с критериите за избор на изпълнител, заложени в процедурата по обществената поръчка, за изпълнител на поръчката било избрано търговското дружество, предложило по високата цена. Тя била съвсем близко до максималната стойност от 784 000 лева.
След сключване на договора, в процеса на изпълнението му, дружеството изпълнител по силата на друг договор възложило на фирмата производител на компютърния томограф да извърши доставката, транспорта и застраховката му.
Съгласно този договор цената на апаратурата, при закупуването й от производителя й, била в размер на 366 378,90 лева без ДДС.
Разликата между стойността на компютърния томограф по договора за обществена поръчка и реалната му пазарна стойност била в размер на 379 091, 10 лева.
По този начин, откривайки процедура по обществената поръчка без предварително събиране на информация или оферти за установяване на цените, без анализ на пазарните условия и възможности за закупуване на техниката при по-изгодни условия, Светозар Л. не положил дължимите грижи по отношение на повереното му имущество и като пряка и непосредствена последица от тази му престъпна самонадеяност, последвалите значителни щети за дружеството.
Ако бъде признат за виновен Светозар Л. може да получи наказание „ лишаване от свобода“ в размер от три до десет години, както и ‚лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.
