DeFakto.bg DeFakto.bg
Атакувани от Румен Радев преходни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), „поправили“ други два закона, са противоконституционни. Това е становището на Висшия адвокатски съвет по дело 15 от 2018 г. на Конституционния съд.
Става дума за два параграфа в ЗКПО, с които се изменят Законът за митниците и Законът за местните данъци и такси.
Поправката в Закона за митниците дава право на директора на агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите, да прекратява без предизвестие правоотношенията с териториалните директори, както и с шефовете на дирекции от специализираната администрация.
Промяната в Закона за местните данъци и такси въвежда по-високи налози за имоти, включени в „Списък на курортите“, който се определя от Министерския съвет. Докато за всички останали имоти данъчната ставка, определяна от съответнrя Общински съвет, е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда от данъчната оценка, за „курортните“ тя става от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка за недвижими имоти в балнеолечебни, планински и морски курорти и от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка за останалите „курорти“.
Докладчик по делото е съдия Атанас Семов.
А искането на президента, освен от адвокатите, е подкрепено от проф.Васил Мръчков, от професионални организации на държавните служители, както и от главния прокурор Сотир Цацаров (той е взел отношение само за уволнението „по преценка“). Че текстовете са в синхрон с основния закон е заявил само министърът на финансите.
За местните данъци и „списъка на курортите“
„Данъчната ставка, като един от основните елементи на данъка, не може
да бъде определяна от органи на изпълнителната власт, какъвто несъмнено е
Министерският съвет и каквото той би могъл да направи чрез изменение на
посочения вече Списък на курортите. Както изрично е посочено в Решение
№ 3 от 1996 г. на Конституционния съд: „Няма съмнение, че данъкът е публичноправно вземане на държавата, респ. общината, което се установява
едностранно от нея, но само със закон, за да се гарантират и правата на данъкоплатците.” Това е дало основание да се изрази мнението, че изменението на чл. 22 ЗМДТ, направено с § 39, т. 6 от ЗИД ЗКПО, противоречи на Конституцията на Република България и на постоянната практика на Конституционния съд.
Имайки предвид, че законодателят основава разглежданата промяна относно данъка на Списък на курортните имоти, приет с Решение № 153 от 24.02.2012 г. на Министерския съвет, определяйки данъчните ставки чрез него, трябва да се вземе предвид, че липсват ясни критерии за категоризацията на имотите като курортни, като е приложена единствено таблица, която ги изброява. Така се оказва, че на практика ясно установени критерии, по които да могат да бъдат категоризирани различните имоти и да се осигури сигурност и стабилност в данъчното облагане липсват“, заявяват от ВАдС.
И още: „Не бива и да се игнорира и възможността за лесна и бърза промяна на
разглеждания списък с приемането на последващо решение на Министерския
съвет за изменение и допълнението му в последствие. Това би довело до
правна несигурност, тъй като по този начин биха могли да бъдат включени
или изключени едни или други имоти по неясни и евентуално субективни
критерии.
Висшият адвокатски съвет поддържа мнението, че така на практика се оправомощава изпълнителната власт в лицето на правителството да участва в определението на данъчната ставка, което е недопустимо и в явно противоречие с конституционно залегналия принцип на определяне на данъците от законодателната власт в лицето на Народното събрание по чл. 84, т. 3 Конституцията на Република България. Това също би могло да доведе до нарушение на принципа на разделение на властите, който е основополагащ за нашата Конституция„.
За уволненията на висши митничари без предизвестие
„Статутът на държавния служител има конституционна основа в чл. 116,
ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която разпоредба,
те са изпълнители на волята на нацията, като са длъжни да се ръководят
единствено от закона и да бъдат политически неутрални. Значимостта на
техния статут е очертана и в Решение № 11 от 1998 г. на Конституционния
съд, според което „държавните служители са замислени като траен,
независим от политическите промени гръбнак на държавата, а тази функция изисква стабилитет на служебното им положение.”
Принципът на стабилитет е основополагащо условие, за да могат
държавните служители да изпълняват функциите си. Този принцип трябва последователно да се прилага особено при основанията за прекратяване на служебните им правоотношения….
Прилагането на такова основание за освобождаване по отношение на
висши държавни служители нарушава принципа за стабилност на държавната
служба. Директорът на Агенция „Митници” и министърът на финансите, с
който се съгласува прекратяването на правоотношението, са политически
назначения. Те ще действат при неограничена дискреция, защото
освобождаването „по преценка” и без предизвестие не е обвързано с никакви
обективни критерии. Няма изискване индивидуалният административен акт
за прекратяване на служебното правоотношение да бъде мотивиран (а оттам и съдебният контрол върху него ще е само формален)…
Висшите ръководни длъжности в Агенция „Митници“ обаче не предполагат политически назначения, а напротив, разчитат на неутралитет и професионализъм на лицата, призвани да управляват системата от митнически учреждения, отговорни за събирането на мита, акцизи и ДДС по вноса, както и на икономически санкции и глоби за нарушения на митническите режими. Това е валидно още повече като се вземе под внимание и фактът, че системата на българските митници е част от системата, охраняваща бюджета на Европейския съюз и интересите на единната митнически съюз..
Тази им основна задача няма как да бъде постигната, ако съществуването на служебното им правоотношение е поставено в зависимост от изцяло субективната и безконтролна преценка, особено когато тя е направена от лица, които са политически назначения и съответно не може да се разчита на тяхната обективност и незаинтересованост“, се казва в становището на адвокатите, подписано от Ралица Негенцова.
