DeFakto.bg DeFakto.bg
Производството да е безплатно за длъжника и само с негово съгласие, предлагат ЧСИ
Съдебното изпълнение в Европа, а и отвъд нея, отдавна не се занимава само с чистото събиране на вземания , актуалните тенденции са съдебните изпълнители да дават правни консултации, да участват в процедури по несъстоятелност, да издават частни документи с доказателствена сила, да са и помощник на гражданите и фирмите при наеми и продажби.
Това бе обявено на международна конференция „Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие“, организирана от Камарата на ЧСИ.
Особен акцент бе опитът на съседна Сърбия, където събирането на т.нар. комунални вземания – популярни като сметките за ток, парно, вода, телефон, изцяло е прехвърлено върху публичните изпълнители и не минава през съд (освен ако няма жалби). Това спестява разноски и време, а събираемостта е много голяма, обяви Тамара Гуцунья, член на Изпълнителния комитет на Камарата на публичните изпълнители в Сърбия.
На базата на направеното у съседите, пред журналисти шефът на Камарата на българските ЧСИ Георги Дичев огласи идеята за подобно нововъведение у нас, което може да стане с „малки“ промени в ГПК и в Закона за частните съдебни изпълнители. Предложението обаче е в България това да е извънсъдебно производство за „малки“ вземания (до определен праг), да е напълно безплатно за длъжника и към него да се пристъпва само при изрично съгласие на длъжника. При това положение, ако се въведе, кредиторът вероятно ще плаща минимална такса, но ще пести съдебните разноски. С две думи – при съгласие между страните комуналните вземания да излязат от сферата на сегашните заповедни производства, по които съдът на базата на извлечения от сметки и подобни документи „подпечатва“ изпълнителен лист.
Присъствалата на форума зам.-министър на правосъдието Десислава Ахладова заяви готовност на МП да обсъди предложенията, направени на конференцията.
На форума дойдоха също председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов, доскорошния и.ф. шеф на Софийския градски съд Десислава Попколева. Приветствие изпрати вицепремиерът Екатерина Захариева, която е в чужбина.
Сред лекторите бе Матийо Шардон, първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители.
Как е в Сърбия?
В Сърбия събирането на вземания по сметки за комунални услуги и свързани с тях вземания изцяло е в прерогативите на публичните изпълнители. Иначе като характеристики те са сходни с българските ЧСИ – броят им се определя според броя на жителите (на 25 000 жители 1 публичен изпълнител, в България е 1 ЧСИ на 30 000 жители), определят се със заповед на правосъдния министър. И там кредиторът има право на избор на кого да възложи събирането на вземането (след издаден изпълнителен лист). Но в Сърбия изборът е между публичен изпълнител, избран от длъжника, и съда – който го възлага на свой служител по изпълнението. В България изборът е между частен и държавен изпълнител (който не е служител на съда, а е към МП).
Изключение от това правило е само специалната процедура за събиране на вземания по сметки за комунални услуги и свързани с тях дейности. В тази процедура самият съдебен изпълнител, след като прецени редовността и основателността на предложението, разрешава изпълнението и изпълнява. Но кой да събира конкретното вземане не се решава от клиента, а от случайно разпределение, извършено в Камарата на публичните изпълнители. Камарата е длъжна да отговори в петдневен срок от получаването на искането и само ако не го направи кредиторът си избира конкретния изпълнител, в чийто район на действие е неговият постоянен или временен адрес или седалището на фирмата.
За да се пристъпи към изпълнение, разбира се, е нужен надлежен документ. В отговор на зададени й въпроси Тамара Гуцунья поясни, че такива документи, са например, сметките за битови задължения. Заяви също – случвало се е публичните изпълнители да получават искания за принудително изпълнение и за погасени задължения, но тези случаи били редки. По-сериозен проблем са закъснелите обновявания на масивите на комуналните монополисти и те са сблъсквали с вземания, предявени към починали вече лица. Като във всеки отделен случай изпълнителят прави самостоятелна преценка.
Обичайно се предявяват вземания след поне 6 месеца неплащане на сметки от длъжника, макар че нямало пречки това да се прави и месец по месец. Във всички случаи длъжникът трябва предварително да бъде информиран, че дългът му ще бъде отнесен до публичен изпълнител.
Решението на изпълнителя подлежи на обжалване, което спира изпълнението до произнасяне на съда по жалбата.
Решението за изпълнение се привежда в действие след влизането му в сила. Спиране на изпълнението по предложение на кредитор или по споразумение между страните не може да продължи по-дълго от три месеца.
Длъжникът плаща сумата по изпълнението и разходите за него в 8 /осем/ дневен срок от получаването на решението. Длъжникът има право да подаде жалба срещу решението за изпълнение. В случай, че решението за изпълнението не бъде обжалвано, съдебният изпълнител започва действия в тридневен срок. Длъжникът има право да подаде жалба срещу цялото решение, или само в отделни негови части – частта, в която е установено, че трябва да заплати исканите суми, частта, в която е определен начинът и предметът на изпълнение, частта за разноските.
