DeFakto.bg DeFakto.bg
На днешното си заседание правителството е одобрило позицията на Република България по дело С- 762/18 пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Районен съд – Хасково. Запитването се отнася до тълкуване на чл. 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, съобщи правителствения пресцентър.
В своята позиция българската страна предлага отговорът на поставените въпроси да бъде, че член 7 от Директива 2003/88/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и впоследствие възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. А при последващо прекратяване на трудовото правоотношение да няма право на финансово обезщетение по параграф 2 на чл. 7 за същия период.
Позицията на българското правителство е смущаваща и насочена срещу интересите на работници или служители, които са били неправилно уволнени, коментират пред Де Факто спецове.
Според чл. 354, (1) от действащия Кодекс на труда, за трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. А случаите приравнени на трудов стаж, какъвто е и неправилното уволнение, дават право и на годишен отпуск, сочат експертите по трудово право. Отнемането на права, които са залегнали от десетилетия в закона и практиката, доближава границата на абсолютната противоконституционност, категорични са те.
Когато един факт е определен за „незаконен“ договорените права се възстановяват. Конституцията защитава правото на труд и трудовите права приоритетно пред бизнес предприемачеството. По добре не го обсъждайте .