DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението е окончателно.
„Апелативната камара преценява, че с 40-те години затвор, които постанови, трибуналът подцени отговорността на Караджич и участието му в нечуваните престъпления, извършени по време на конфликта в Босна и Херцеговина, забележителни с огромния си мащаб и систематичната си жестокост“, заяви съдия Ван Йонсенp, съобщи БНР, позовавайки се на АФП.
Според адвоката на Караджич, неговият клиент чувства „морална отговорност“ за военните престъпления, извършени по време на въоръжения конфликт през 1992-95 г., но не е съгласен, че той носи „индивидуална наказателна отговорност“.
На 24 март 2016 г. бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич, тогава на 71 г., бе осъден за геноцида в Сребреница, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
След четирите и половина години, съдиите произнесоха осъдителна присъда за най-кървавото престъпление в Европа след Втората световна война. Съдът бе категоричен – Караджич е отговорен за геноцид в Сребреница, за тригодишната обсада на Сараево, за убийства, преследване, взимане на заложници. Той носи и пряка отговорност за клането в Сребреница през юли 1995, при което сръбски сили избиват над 8000 мюсюлмански мъже и момчета, обяви юготрибуналът.
Броят на загиналите по време на войната в Босна, изправила един срещу друг православните сърби, бошняците мюсюлмани и католиците хървати, е близо 100 000 души. 38 000 от тях са цивилни, главно мюсюлмани, сочат данни на сараевския Център за изследвания и документация. Половината от 4,4-милионното население на страната се е изселило.
Караджич, бе арестуван в Белград през юли 2008 г. , след 13 години бягство от правосъдието. Докато се укриваше, той си бе пуснал огромна брада и бе променил самоличността си, като се представяше за алтернативен лечител. Той никога не се призна за виновен по повдигнатите му обвинения по време на процеса, който включваше 497 съдебни заседания, изслушване на 586 свидетели и 800 000 страници документация.
Клането в Сребреница е клеймо и за мироопазващата мисия на ООН.Варварството се превърна и в „холандска травма“, заради бездействието на холандските „сини каски“ през 1995 г., изпратени от ООН да опазват взривоопасния район.
На 13 юли 1995 г. повече от 300 босненски мюсюлмани, момчета и мъже, са били принудени да напуснат лагера на холандските миротворци в Поточари. Те са били сред 5000 души, главно жени и деца, под защитата на умиротворителните сили на ООН в Босна и Херцеговина, а по-късно по-голямата част от тях са избити в Сребреница. През 2014 г. холандски съд обяви, че Холандия е отговорна за убийствата на стотиците босненски мюсюлмани. Според магистратите, холандските миротворци не са успели да защитят мирното босненско население, след като градът е паднал при обсадата на сръбската армия, а би трябвало да са наясно с опасността от геноцид над 300-те босненци, потърсили тяхната закрила.
Според решението на съдия Лариса Елуин холандският контингент „Дъчбат“ е трябвало да си даде сметка, че босненските мюсюлмани ще станат жертва на геноцид. Ако холандските „сини каски“ им бяха позволили да останат в лагера, те по всяка вероятност са щели да оцелеят. Но позволявайки да бъдат предадени на сърбите и откарани от лагера, холандският контингент е съдействал за унищожението на беззащитни хора, пише още в мотивите на съда.
Съдът заявява още, че холандското правителство трябва да поеме отговорност за случилото се и да плати компенсации на семействата на жертвите
Година, по-рано Върховният съд на Холандия обяви, че страната е отговорна за смъртта на трима мюсюлмани, убити, след като са били изгонени от военната база на холандския контингент в Босна. Въз основа на този съдебен акт по-късно холандското военно министерство отпусна обезщетение от 20 хил.евро за всяка от жертвите. Делото заведоха роднини на жертвите, създатели на организацията „Майките от Сребреница“. В мотивите на „Майки от Сребреница“ се казваше,че холандските „сини каски“ не са оказали никаква съпротива на сръбските сили и на практика са им съдействали за откарването на мъжете.
Първи, през 2007 г. Международният съд на ООН (ICJ-CIJ.org) в Хага определи като геноцид клането в Сребреница. Имало е извършен геноцид от страна на членовете на Босненската сръбска армия в Сребреница през 1995 г., обяви тогава председателят на съда Розалин Хигинс.
Въпреки признанието за наличие на геноцид в Сребреница, Международният съд констатира, че Сърбия не е отговорна за масовото убийство на босненските мюсюлмани.
