DeFakto.bg DeFakto.bg
Безспорно е – с бързината, конфиденционалността, ефективността си през годините арбитражът се е утвърдил като алтернатива на държавното правораздаване, той е решаване на спорове чрез мъдрост и доброволност. И адвокатите са неизменно свързани с него.
Под този надслов минава международната конференция „Арбитраж – нови предизвикателства“, организирана от Софийската адвокатска колегия, Висшия адвокатски съвет и Българската търговско-промишлена палата.
Както Де факто вече писа, темите са разнообразни – във фокуса на вниманието са новите технологии и бизнесът на 21 век, отговорността на арбитъра, взаимодействието със съда, арбитражът в областта на спорта и за разрешаването на колективни трудови спорове.
Форума уважиха зам.-министрите на правосъдието Десислава Ахладова и на външните работи Юрий Щерк. В София по покана на организаторите са адвокат Луи Бушман, председател на комисията за международни отношения на Националния съвет на френските адвокатски колегии, Хуан Серада, председател на Мадридския арбитражен съд, адвокат Валанс Борджия, член на Парижката и Нюйоркската адвокатски колегии. Поздравен от всички бе председателят на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата Благовест Пунев. Напомнени бяха и знакови годишнини – през 2018 г. са чествани 120 години арбитражна дейност в системата на БТПП и 65 г. от създаването на арбитражния съд към палатата.
Основната заслуга за „тази първа съвместна акция с ръководствата на адвокатурата“ е на председателя на Софийската адвокатска колегия Ивайло Данов, подчерта шефът на БТПП Цветан Симеонов.
Равносметки, планове и „грешни посоки“
Арбитражът е средство за заместване на държавното правораздаване, което може да е твърде консервативно и бавно за нуждите на търговския оборот, затова повечето търговски палати по света са и дом на арбитражен съд, обяви Цветан Симеонов.
Даде заявка за разрастване, така че арбитражът да е възможен за предприемачите в цялата страна (с помощта и на адвокатите). Както и за усъвършенстване на дигитализацията, така че да се сведе до минимум отлагането и „влаченето“ на дела заради ненавременно или неточно уведомяване. И още – до 2 месеца системата ще работи и на английски език, тъй като международните дела са 1/5, понякога и 1/4 от решаваните спорове.
Председателят на БТПП обаче оцени като „усилия в грешната посока“ изваждането на потребителските спорове от обхвата на арбитража (с промени в ГПК, за които особено настояваше омбудсманът Мая Манолова, та да се сложи край на произвола на „частните“ съдилища). „Резултатът е плачевен – тези спорове вече няма къде да отидат, освен в съда, а там няма как да се решат в рамките на 1 г., като при арбитража. В същото време не е все едно дали страните ще плащат разходи за производства за 1 или за 7-8 години“, е равносметката на Цветан Симеонов.
Плюсовете на „алтернативата арбитраж“
Арбитражът отдавна се утвърди като основен алтернативен способ за разрешаване на спорове, предпочитан от бизнеса, като адвокатите са активен участник в този процес, обяви председателят на ВАдС Ралица Негенцова. А арбитражният съд към БТПП е най-авторитетният в България, категорична бе тя.
С уговорката, че ще говори като „адвокат, арбитър и медиатор“, шефът на САК Ивайло Данов изброи предимствата на алтернативата. Производството е много по-бързо, защото е едноинстанционно. Страните сами избират арбитрите си. Постановеното решение по арбитражното дело е със силата на окончателно съдебно решение, което подлежи и на принудително изпълнение. Производството е по-евтино от съдебното – освен че е по-кратко, при него с увеличаването на иска таксата намалява (за разлика от неизменната 4-процентна съдебна такса). То не е и публично, което гарантира на страните конфиденциалност.
Еволюция, не революция
Колкото и да се развиват технологиите и да се усъвършенства производството, човешкият фактор, контакт, невербална комуникация между арбитър и страни остават важни. Това пък подчерта адвокат Луи Бушман от Националния съвет на френските адвокатски колегии. Рецептата е еволюция, не революция, смята той.
Даде примери със засилването на ролята на видеоконферентните връзки и с онлайн арбитража, практикуван вече в определени центрове и частни организации. „Но дали това може да се използва за всички спорове? Със сигурност – не!“, категоричен бе френският адвокат.
На снимката, отляво надясно: Ивайло Данов, Ралица Негенцова, Цветан Симеонов, Десислава Ахладова, Юрий Щерк.
