Бивши депутати осъдиха МФ заради Закона „Пеевски“ за КТБ

Бившите десни депутати Петър Славов и Мартин Димитров осъдиха Министерството на финансите заради отказа му да оповести колко пари са събрани след приемането на закона „Пееевски“ за КТБ.

„Имаше големи обещания как ще съберат едни допълнителни милиарди, а 1 г. след приемането (и) на този скандален закон, нещата (за обществения интерес) изглеждат зле и събираемостта на източеното е по под 10% от активите преди фалита на банката!!“, написа Славов в профила си във фейсбук.

Решението е на съдия Мария Ситнилска от Административен съд – София-град и не е окончателно. МФ може да го обжалва пред Върховния административен съд.

Както е известно, поправки в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид обявиха за недействителни всички прихващания, извършени от кредитор или от банката, ако са след началната дата на несъстоятелността или поставянето под особен надзор. Нещо повече – на нормите бе придадена обратна сила и правилото важи от 20 юни 2014 г., когато КТБ бе поставена под особен надзор.

Миналата година Търговската колегия на ВКС атакува като противоконституционна обратната сила на закона „Пеевски“ в Конституционния съд. Делото там не е решено.

Въпросите

Решеният сега от АССГ казус пък е по Закона за достъп до обществена информация. На 13 септември м.г. Петър Славов и Мартин Димитров са отправили до Министерството на финансите шест въпроса. А именно:

1. На колко възлиза масата на несъстоятелността на КТБ към 07/03/2018 г. и от какви активи се състои?;

2. На колко възлиза масата на несъстоятелността на КТБ към 13/09/2018 г. и
от какви активи се състои?;

3. Какъв е общият размер на събраните от синдиците на КТБ средства след влизане в сила на промените в ЗБН, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г.?;
4. Какъв е размерът на оценените като несъбираеми кредити?;

5. Какъв е размерът на средствата, събрани в периода 07.03.2018 г.-13.09.2018 г. от изпълнение срещу обезпечения по просрочени кредити, отпуснати от КТБ АД /н/?

6. По какви критерии се преценява спрямо кои субекти и кои сделки приоритетно да се приложат новите правомощия на синдиците?.

На 20 септември 2018 г. шефът на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ на МФ (упълномощен от Владислав Горанов) отказва да предостави поисканата информация с мотива, че министерството не разполага с нея „във вида, съдържанието, параметрите и периодите, посочени в заявлението“.

Решението на АССГ

С този отказ финансовото министерство на няколко пъти е нарушило закона, категорична е съдия Мария Ситнилска. И подчертава – в случая ведомството не може да твърди, че не разполага с исканата информация, защото пред него се отчитат банковите синдици.  А че няма данните в систематизиран вид и някой трябва да обобщи информацията, не е оправдание тя да се отказва на обществото, четем в решението.

Конкретно в него се казва:

„В оспорения административен акт е посочено единствено, че Министерството на финансите не разполага с исканата информация във вида, съдържанието параметрите и периодите, посочени в заявлението. Липсва посочване на коя от императивно изброените в ЗДОИ /чл. 37/ хипотези на отказ изпълва така формулираното фактическо основание.

Посочена е единствено нормата на чл. 33 от ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя.
Прилагането на визираната норма в този случай обаче е изключено, доколкото министърът на финансите по силата на чл. 32, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност е нормативно задължен да разполага с тази информация. Също така, с оглед изискването на чл. 38 от ЗДОИ трябва да се има предвид, че задължението за излагане на фактическото основание за издаване на решението за отказ не следва да се счита за изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, както е в конкретния случай.

Задължението за посочване на фактическото основание може да се счете за изпълнено единствено когато административният орган е посочил конкретните правни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая такива факти и обстоятелства не са посочени. Напротив, посочените от
административния орган факти напълно се разминават с нормата на чл. 33 от ЗДОИ, на която се позовава. Визираната норма предполага, че административният орган не разполага с информацията, нито разполага с данни за нейното местонахождението.
Изложението мотиви във втория абзац на оспореното писмо обаче сочат, че
задълженият субект разполага с такава информация. Нещо повече, той посочва, че министърът на финансите се информира за дейността на синдика на банката от месечния му отчет, който той предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и който е публично достъпен на сайта му. Констатираното несъответствието между мотивите съставляващи фактическото основание за постановяване на отказа и правното основание, на което се е позовал административния орган по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като от една страна ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност…

В случая не съществува спор, че търсената информация, която най-общо може да бъде обобщена като такава, отнасяща се до дейността на синдиците на КТБ /н/ относно масата на несъстоятелността през визирания в заявлението период е служебна обществена информация. Безспорно тя е свързана с осъществяваната от министъра на финансите дейност в областта на фискалната политика на страната.

Отказът на директорът на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ на министерството на финансите е постановен и в нарушение на материалния закон, в частност нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, в която изчерпателно са изброени основанията за отказ за предоставяне на обществена информация. Сред тези основания не е обстоятелството дали задълженото лице разполага с информацията във вида, параметрите и периодите, посочени в заявлението. Обобщаването на данни от съществуващата документация, в случая ежемесечни отчети за дейността на синдиците на КТБ /н/, в които са описани всички действия в изпълнение на правомощията по чл. 31, ал. 1, каквато безспорно е налице при задължения по закон субект, не изисква създаването на нов като съдържание документ, а представлява синтезиране на съществуваща информация, за което не е необходимо притежаването на специални знания или информационни технологии като средство за нейното създаване или обработване.

Не на последно място, отказът е незаконосъобразен и доколкото липсват данни административният орган да е извършил дължимата се по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ преценка за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес. Визираната норма постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес.“