Последни новини
Home / Законът / БИПИ призова МС да осигури прозрачни и конкурентни условия при избора на нова КЗЛД

БИПИ призова МС да осигури прозрачни и конкурентни условия при избора на нова КЗЛД

Defakto.bg
Докато горещатата тема за преференциалния пазар на жилища и обратните услуги на властта срещу това,  не слиза от сцената, в дневния ред на държавата предстоят други  важни управленски решения, които не трябва да остават без публика.   През   2019 г. Народното събрание трябва да попълни изцяло или частично състава на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Комисията за финансов надзор, Съвета за електронни медии, Комисия за регулиране на съобщения и др. Най – близка е датата 15 април т.г., когато  изтича мандатът на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни.
 По този повод Български институт за правни инициативи ( БИПИ ) се обръща към министър председателя и Министрески съвет с апел да бъдат осигурени реални условия за конкурентен избор.
Независимо, че задължението за провеждане на процедурата е на НС,  е редно именно правителството да гарантира, че  предложенията му за ново ръководство на КЗЛД ще се  основават единствено на високи професионални и морални качества, почтеност и др. , казват експертите. Още повече,  това се налага и от същностните промени и завишените стандарти при защита на личните данни, кодифицирани в правото на ЕС с Общия регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), прилагащ се пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г., посочва БИПИ.
От института уверяват,   че са на  разположение да предоставят експертизата си по темата. Призивът е подписан от Биляна Гяурова Вегертседер , директор на БИПИ (на снимката)

Пълният текст на писмото:

Уважаеми господин министър-председател,

Уважаеми министри,

На 15.04.2019 г. изтича мандатът на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни, избрани от Народното събрание с решение от 15 април 2014 г. (ДВ бр. 35/22.04.14 г.).

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят и членовете на КЗЛД се избират от Народното събрание по предложение на Министерски съвет, след проведена публична процедура.

БИПИ наблюдава от години назначенията на висши управленски позиции в  законодателната и съдебната власт и въпреки наличието на определени дефицити на публичност в много от процедурите, все пак и в Народното събрание, и във Висшия съдебен съвет се наложиха стандарти за публичност и прозрачност, при избора на еднолични или колективни органи. В този смисъл, смятаме, че  Министерски съвет също следва да започне да се придържа към установените добри институционални практики.

Процедурата за избор на ново ръководство на КЗЛД се състои от две фази, произтичащи от законовото разграничение между субекта с право за предложение на кандидати и с право на избор, респективно Министерски съвет и Народно събрание. Ето защо, независимо от задължението на Народното събрание да проведе публична процедура за избор (съответно изслушване на кандидатите), предлагаме на Министерски съвет да създаде необходимите условия за публичност и прозрачност на номинациите. Така ще се създадат гаранции, че предложенията на правителството за ново ръководство на КЗЛД се основават единствено на фактори като високи професионални и морални качества, почтеност и др. Още повече, че това се налага и от същностните промени и завишените стандарти при защита на личните данни, кодифицирани в правото на ЕС с Общия регламент за защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679), прилагащ се пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г.

Конкретно, Министерски съвет, в хода на подготовка на мотивираното си предложение за персонален състав на ръководството на КЗЛД може като минимум да:

–         Създаде условия за действителна конкуренция чрез прозрачен, публичен и отворен процес за подаване на кандидатури. Предвид факта, че в конкретната процедура народните представители не могат да внасят предложения, то върху изпълнителната власт пада отговорността да докаже пред обществеността, че предложенията на правителството се основават на избор между професионалисти;

–         Направи цялостна проверка на качествата на кандидатите, включваща както проверка и оценка на документите, удостоверяващи опита им, така и проверка за почтеност и добросъвестност на кандидатите, включително проведено събеседване;

–         Стимулира обществен дебат за състоянието на органа, за постигнатото от него, както и за предизвикателствата в областта на този надзор;

–         Осигури пълна публичност на процедурата във фазата в Министерски съвет чрез публикуване на документи и друга информация за начина, по който е взето решение за предложението, включително и подробно информиране за начина, по който се е стигнало до дадено име.

Тези минимални стъпки са част от стандартите за осигуряване на публичност, прозрачност и отговорност при провеждането на публични назначения на висши държавни служители. Единствено интегрираните усилия на държавните институции в посока консолидиран институционален комплекс биха доближили държавата до изпълнение на целите за устойчиво развитие на ООН и по-специално в цел 16, част която е насочена към „създаването на ефективни, отговорни и прозрачни институции на всички нива“, както и чл. чл. 41 и чл. 43 от ХОПЕС,  ЕКПЧ, целите на Инициатива „Партньорство за отворено управление“ и др. Придържайки се към тези минимални стандарти, считаме че българското правителство би дало положителен знак и към българското общество за полагане на усилия за прозрачност и почтеност в управлението.

От Български институт за правни инициативи сме на разположение и сме готови да предоставим експертизата си по темата.

С уважение, Биляна Гяурова Вегертседер, директор

About De Fakto

Проверете също

Прокламацията на Независимостта е рядък миг на единомислие и желание на граждани и управници в името на Родината (обновена)

      Поздравление на президента Румен Радев до българския народ по случай Деня на …

В деня на евродоклада за върховенството на правото тръгва серия протести “Правосъдие без Каскет”

На 23 септември, когато ще излезе докладът за България на ЕК по новия механизъм за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.