Шефът на КПКОНПИ в отбрана за апартаментния скандал, имало „активно мероприятие“ срещу него

Defakto.bg

След като влезе в общественото полезрение като част от скандала с апартаментите на властта, днес шефът на новата „Антикорупция“ (КПКОНПИ) Пламен Георгиев реагира официално – със съобщение „до всички заинтересовани медии“.

Обвиненията срещу Георгиев, който ще проверява Цветанов, Цачева и останалите не само за законност, но и за задкулисно използване на постовете им във властта по повод сделките с луксозни и просторни жилища на повече от преференциални цени, градираха.

Първи бяха публикациите за евтини покупки на борец № 1 срещу корупцията у нас (Де факто отрази и тях, и обясненията на Георгиев).

Но последваха и други разкрития – за значителни разминавания между декларираното от Пламен Георгиев в публичните декларации на людете от властта (пред Сметната палата) и действителните покупни цени, отразени в Имотния регистър.

А днешното официално обяснение на шефа на КПКОНПИ, освен друго, идва и след „голямата жертва“ на управляващите в апартаментния скандал – оттеглянето на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов от всичките му държавни постове, в парламента.

Има и друго – КПКОНПИ е органът, който проверява за „незаконно имущество“ и иска гражданска конфискация, независимо дали повдиганите от прокуратурата обвинения се потвърждават в съда. „Антикорупция“ настоява да конфискува и при оправдателни присъди, и при свалени от самата прокуратура обвинения. И си позволява да подозира висши магистрати, че слагат спирачки пред дейността й. С – неизказани докрай, но подсказани – съмнения за сговори с „престъпници“. Отвявайки към небитието презумпцията за невиновност.

Е…

Няма да се дам!

И така. Вземайки за повод днешно тв огласяване на обвиненията срещу него за разминавания в имотните декларирания, Георгиев заявява:

„Напълно съм наясно, както с причините, така и с истинските автори на това активно мероприятие. През последните години ръководената от мен Комисия постигна съществени резултати в противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Бяха отнети и запорирани имоти с недоказан произход за милиарди лева, което неминуемо засегна интересите на много хора. И ответната реакция на засегнатите не закъсня. Извършената срещу мен медийна манипулация е част от тази ответна реакция, организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от Комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации. Тези лица водят целенасочена компроматна кампания срещу мен, използваща всякакви средства. Те няма да ме уплашат и няма да ме отклонят от пътя, по който съм поел, заемайки длъжността председател на Антикорупционния държавен орган. Напротив, опитите да бъда дискредитиран показват само едно – аз и ръководената от мен Комисия добре си вършим работата. И колкото по-отчаяни стават в стремежа си да ме оклеветят, толкова по-уверен ме правят за постигнатите резултати. Няма да назовавам имената им, но по делата на Комисията ще ги разпознаете“.

Обвиненията

Апартаментите и гаражите, закупени от председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев и съпругата му през 2012 и 2017 г., са вписани в имотните му декларации на значително по-ниски цени, отколкото тези, на които са закупени и отразени в Имотния регистър, съобщи онзи ден изданието „Биволъ“. Реално от декларациите на Георгиев се губят близо четвърт милион лева, без да е ясна причината за това.

Несъответствията при антикорупционния шеф са видими, като се сравнят данните, декларирани от него пред Имотния регистър, с данните в декларациите му, подадени през 2013, 2015 и 2017 г., които са на официалния сайт на КПКОНПИ.

Така през 2012 г. Пламен Георгиев Димитров декларира апартамент с две паркоместа в кв. Гео Милев  за 207 318 лв., но според Имотния регистър за имотите е платено 264 310 лв. Разликата е 56 992 лв.

Две години по-късно Георгиев придобива гараж и го декларира за 6 845 лв. Но вписаната цена в Имотния регистър е 17 157.70 лв. Разликата е 10 312 лв.

През 2017 г. Пламен Георгиев и съпругата му придобиват апартамент 156 кв. м. за 452 785.70 лв. и гараж за 42 133.80 лв. Но в имотната му декларация е вписана друга цена: апартамент за 293 374 лв. и гараж за 19 558 лв.  Това прави общо 249 292.5 лв., които се губят от декларациите на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

При деклариране на пълните суми на имотите би трябвало да обяви и произходът на средствата за жилищата, подчерта изданието.

Операция „Чисти ръце“ – независима проверка на имуществото на всички депутати, министри и властимащи, поискаха междувременно от Движение „България на гражданите“ (ДБГ). И настояха тя да се извърши от прокурори от Германия, Испания и Холандия и да обхване не само властимащите, но и техните роднини.

А днес в бТВ бе отново огласен „имотният казус“ със самия Пламен Георгиев. Цитираха неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ – че шефът на КПКОНПИ е пропуснал да декларира 168 кв метра от своя апартамент, включително просторна тераса.  Според шефа на антикорупционната комисия покривът от 187 кв. м съвсем съзнателно не е вписан в публичната декларация за имуществото му, защото не бил негов, а се води общи части. По тази причина терасата не е част от жилището и не може да бъде обект на индивидуални собственически права.

Ако терасата не може да бъде обект на индивидуални собственически права,  възниква въпросът защо е включена като негова собственост в нотариалния акт. Ако терасата е изключена от сделката, не би следвало да е включена и в дадената висока данъчна оценка за имота, категоричин са спецовете.

Ето и отговорът

„Колкото до твърденията на т.н. „Антикорупционен“ фонд, че не съм декларирал като лична собственост плоския покрив на сградата, в която живея, както и опитът изкуствено създаденият казус с моя апартамент да бъде пришит към имотните скандали от последните дни, намирам същите за крайно тенденциозни“, заявява Пламен Георгиев.

И представя „някои факти за непредубедените наблюдатели“:

„С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193 от 26.04.2017 г.  Пламен Георгиев и съпругата му са придобили собствеността върху апартамент, находящ се гр. София, ул. проф. Георги Павлов №21 за сумата 150 000 евро, равняващи се на 293 374,50 лв., от които 103 874,50 лв. заплатени по банков път след изповядване на сделката, а остатъкът от 189 500 лв. заплатена чрез кредит, отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД съгласно договор за банков кредит от 24.04.2017 г. Сумата 103 874,50 лв. има за произход продажба на собствен на продавача наследствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин с площ от 103 кв. м., продаден за сумата от  129 084 лв.

Във връзка с твърденията, че сделката е сключена за цена, значително по-ниска от данъчната оценка на имота в размер на 452 785,70 лв., следва да се има предвид, че тази сума според Удостоверение за данъчна оценка изх.№ 7221014673/ 08.03.2017 г. на Столична община, ДОП, отдел ОП- Слатина, включва и оценката на „тераса на второ ниво“ на площ от 186,57 кв. на стойност 197 479,70 лв. Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика /Решение № 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. № 395/ 2009 г. на 2 г.о., Решение № 220 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 2922/ 2013 г. на 1 г.о., Решение № 54 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 1493/ 2017 г. на 1 г.о./. На това основание е очевидно, че припадащите се на терасата-покрив 197 449,70 лв. следва да бъдат приспаднати от данъчната оценка на обекта.

При това положение данъчната оценка на имота, представляваща сбора от оценките на елементите, формиращи придобитото жилище, всъщност е 255 306 лв., т.е. значително по-малка от договорената и заплатена продажна цена в размер на 293 374,50 лв. Това е цената, върху която са заплатени дължимите за прехвърлянето данъци и такси, съгласно чл.46, ал.2, т.1 от Закона за местните данъци и такси.

Колкото до придобитите през 2012 г. недвижими имоти /апартамент с две подземни паркоместа, закупен с Нот.акт № 195 от 09.07.2012 г./ и подземно паркомясто /закупено с Нот.акт № 166 от 07.10.2014 г./, моля да се има предвид, както следва:

Цената, заплатена от купувачите по първата сделка, е в размер на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207 317,98 лв. Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв. /според Удостоверение за данъчна оценка ДСЛ19-ГР94-10/28.03.2019г., при което е очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка.

Следва да се има предвид също така, че според законодателството към момента на сключване на сделките от 2012 г. и 2014 г. паркоместата не бяха възприети като годен обект на право на собственост, при което гражданите заплащаха за такива на собствен риск, за да обезпечат нуждата си за паркиране на собствените си моторни превозни средства. Едва с промените в Закона за устройство на територията /ДВ, бр.101 от 2015 г./ беше създадена нова ал.4 на чл.37 от ЗУТ, според която в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект, вкл. чрез предвиждане на отделни места за паркиране със статут не на самостоятелни обекти, а на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата /т.3/. Следователно, към онзи момент по принцип би било оправдано закупуване на паркоместа на цена, по-малка от данъчната им оценка, тъй като от формално правна гледна точка такива договори са имали невъзможен предмет. Както стана ясно обаче, за предмета на сделката от 2012 г., включващ апартамент и 2 бр. паркоместа, съм заплатил цена, значително надхвърляща данъчната оценка на обектите“.

Изводите са за вас

„С посочването на горните факти считам, че съм направил всичко необходимо за задоволяване на обществения интерес към имущественото ми състояние по начин, който не поставя под съмнение законността и почтеността на действията ми“, заключава Пламен Георгиев.

Дали?