DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът следва да приеме за установено, че Испания не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с Директивата относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. Испания трябва да бъде осъдена да заплаща периодична имуществена санкция в размер на около 106,000 EUR на ден, докато се съобрази с Директивата. Това е заключението на българския генерален адвокат в Съда на ЕС проф. Евгени Танчев, който бе председател на българския Конституционен съд.
Заключенитието му е по дело C-569/17 – Европейска комисия срещу Кралство Испания. По това дело за първи път Съдът С ще се произнесе по повод правомощията на ЕК да предявава иск за неизпълнено задължение от държава – членка да съобщава мерките, свързани с транспониране на определена директива.
Историята
Комисията предявява иск срещу Испания за установяване на неизпълнение на задължението ѝ да приеме до 21 март 2016 г. необходимите мерки за транспониране на Директивата относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители1. В рамките на този иск Комисията претендира също така Съдът да наложи на Испания периодична имуществена санкция в размер на 105,991.60 EUR на ден, считано от постановяването на решението на Съда, с което се установява неизпълнението, тъй като посочената държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на Директивата.
Това дело предоставя на Съда възможността за първи път да се произнесе по член 260, параграф 3 ДФЕС, който е въведен с Договора от Лисабон и позволява на Комисията да предяви иск пред Съда на основание, че държава членка „не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура“, като едновременно с това Комисията може да поиска Съдът да наложи имуществени санкции на тази държава членка.
Заключението
В представеното днес заключение генералният адвокат Евгени Танчев предлага Съдът да приеме за установено, че Испания не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране и съответно да ѝ наложи периодична имуществена санкция. Освен това той предлага да се даде разширително тълкуване на неизпълнението на съдържащото се в член 260, параграф 3 ДФЕС задължение на държавата членка „да съобщи“ за мерките за транспониране, като в приложното поле на това неизпълнение да се включи непълното или неправилното транспониране.
Генералният адвокат посочва, че Испания не оспорва, че не е изпълнила задължението си да приеме необходимите мерки за транспониране на тази директива във вътрешния си правов ред и да съобщи тези мерки на Комисията. Поради това той предлага Съдът да приеме за установено, че първата част от иска на Комисията е основателна.
След това генералният адвокат разглежда смисъла на неизпълнението от страна на държава членка на съдържащото се в член 260, параграф 3 ДФЕС задължение „да съобщи за мерките“. След като осъществява буквален, исторически, телеологичен и контекстуален анализ на тази разпоредба, генералният адвокат прави заключение, че член 260, параграф 3 ДФЕС следва да се тълкува като включващ и „материалноправното“ задължение на държавата членка да транспонира съответната директива.
Следователно тази разпоредба включва пълното неизпълнение от страна на държава членка на задължението да съобщи за мерките за транспониране, както и съобщаването от страна на държава членка на мерките, които съставляват непълно или неправилно транспониране на разглежданата директива.
По-нататък генералният адвокат прави анализ на изчисляването на периодичната имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС. Той предлага да се предостави на Комисията право да използва същия метод за изчисляване на периодичната имуществена санкция като този, който тя предлага по отношение на сходни разпоредби от Договора за функционирането на ЕС.
Освен това генералният адвокат счита, че на основание член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът може да наложи едновременно заплащането на еднократно платима сума и периодична имуществена санкция или пък на друга имуществена санкция, която не е предложена от Комисията, при спазване на максималния размер, установен в тази разпоредба. Според генералния адвокат този таван се отнася единствено до размера на имуществената санкция и не ограничава правото на преценка на Съда относно това каква имуществена санкция следва да бъде наложена.
Генералният адвокат смята също, че в настоящото производство е уместно налагането на периодична имуществена санкция като принудителна мярка и според него следва да се отхвърлят доводите на Испания за непропорционалност на тази периодична имуществена санкция. Освен това той препоръчва Съдът да използва като начална дата за изчисляването на продължителността на неизпълнението референтната дата, посочена в мотивираното становище. С оглед на максималния размер, посочен в член 260, параграф 3 ДФЕС, генералният адвокат предлага Съдът да наложи периодична имуществена санкция в пълния размер, посочен от Комисията.
1 Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (т.нар. „Директива за ипотечните кредити“).
