Може ли да се изграждат различни електронни системи в рамките на съдебната власт, при положение че в закона е заложена единна информационна система? Резонно ли да се работи за централизирана електронна обработка на заповедните дела (която ще позволи „разхвърлянето“ им по районни съдии из цялата страна) при наличието на ред въпросителни за бъдещето на заповедното производство в ГПК и неговата реформа?
Въпросите бяха огласени днес на пленума на ВСС от Олга Керелска. Поводът – след отправено миналата година искане от кадровиците Програмата за структурни реформи към ЕК е инициирала проект „Реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на система за централизирана електронна обработка на заповедни дела“. За изпълнител е избран „Ърнст енд Янг България“ ЕООД.
Този проект е различен от финансираните по ОПДУ, по които съдебният съвет изпълнява два други: „Доразвитие и централизиране на порталите в сектор „Правосъдие“ и „Разработване на единна информационна система на съдилищата“. А преди време се разбра, че висящи остават отговорите и на основен въпрос за електронното правосъдие като такова – дали ще е част от общото електронно управление на държавата или ще се работи отделно?
Иначе идеята за обща система за обработка на заповедните дела е лансирана също поне от една година. Но пътьом в ГПК ще има и поредни промени, в отговор на критики на ЕК за недостатъчна защита на потребителите от кредитори и търговци, инициирани от омбудсмана Мая Манолова. Те са свързани именно със заповедното производство, предвиждат включително по-голям ангажимент на съдилищата за проверка на исканията на банки и монополисти за незабавно изпълнение и спиране на производството при поискване от длъжника. Поправките в ГПК бяха одобрени за първо четене от правната комисия, макар и в два варианта, за най-спорните въпроси.
На този фон днес Олга Керелска от ВСС си направи отвод от участие в управителния комитет по проекта на системата за заповедните производства. И обяви принципното си становище, че създаването на отделна система извън единната информационна система на съдебната власт ще е нарушение на закона. Призова да се проучи и необходимостта от реформи в заповедното производство след вече наличните изменения в ГПК (чл. 415), предвидили преминаване към общ исков процес при неудачни „уведомления чрез залепване“ на длъжника (последните, минали през правна комисия поправки доуточняват и тази процедура). Керелска напомни и други идеи в рамките на еврофинансираните проекти, изпълнявани от ВСС като например заповедните производства да излязат от съда и да преминат, например към държавните съдебни изпълнители. (А частните съдебни изпълнители лансираха идея, по подобие на сръбския опит, производствата по малки комунални вземания да са извънсъдебни, към тях, но само при изрично съгласие на длъжника).
Даниела Марчева възрази, че проектът по програмата за структурни реформи трябва да разпише етапите и стъпките за заповедното производство и изпълнителите да формулират именно предложения за законови промени в тази връзка. Заяви, че са получени адмирации от съдиите от Софийския районен съд, както и документ от 50 страници с конкретни предложения за електронната система.
В крайна сметка пленумът на ВСС гласува на встъпителната среща по проекта, която ще се проведе на 4 април, съветът да бъде представляван от: членовете на проектния екип Боян Магдалинчев, Боян Новански и Даниела Марчева, както и от управителния комитет на проекта Боряна Димитрова, Вероника Имова и Огнян Дамянов (на мястото на Олга Керелска).
Всички слагат каруцата пред коня, за да укрият следните безспорни факти:
1. За съдиите в Република България не съществува Закон за енергетиката в частта „топлоснабдяване“.
2. Няма пазар на топлината и пазарни отношения между страните.
3. не съществува лицензираната дейност – сделката „пренос на топлинна енергия“
4. Няма договори за продажба, защото произвежданата топлина не може да се продава.
5. Не се поддържа баланса между производството и потреблението.
6. Не съществува функционална зависимост между производство и потребление.
7. Не съществуват облигационни правоотношения.
8. Топлофикация ползва агресивна нелоялна търговска практика „доставка в абонатната станция“.
9. Топлоснабдяването, чрез „доставката“ е превърнато в принудително/насилствено топлоДОСТАВЯНЕ.
10. Топлоснабдителните организации, чрез доставката са превърнати в пълноценно функциониращи фабрики за принудително производство на длъжници – монополиста произвежда задължения на „клиентите“, без тяхно знание и съгласие, неограничени по размер и за неопределен срок.
11.. Гражданите са превърнати в роби на топлофикация.
12. Единствената връзка между монополиста и „клиентите е металната тръба, която монополиста ползва за да прилага насилствено топлоДОСТАВЯНЕ, чрез ползване на нелоялната практика „доставка“
13. Количеството на доставяната в абонатната станция топлина се определя от вещ – сградната инсталация, а се разпределя за заплащане от „клиентите“ – невиждан антагонизъм.
14. Съдът по искане на монополиста осъжда всеки който откаже да плати начислените суми като резултат от насилственото топлоДОСТАВЯНЕ, по закона за тръбата.
15. Така осъдения нещастник отива при ЧСИ.
ПЪРВО СЛЕДВА ДА СЕ СПРЕ ФАБРИКАТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО НА ДЛЪЖНИЦИ, А СЛЕД ТОВА ДА СЕ КОМЕНТИРА ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТОВО