Адвокат огласи желания към законодателния Дядо Мраз
Подробни указания за прилагането на новите правила от Закона за защита на личните данни, касаещи медиите, ще публикува Комисията за защита на личните данни в понеделник. Това обяви нейният председател Венцислав Караджов на конференция, организирана от Съюза на младите юристи и Асоциацията на професионалните фотографи.
Венцислав Караджов
Разясненията на комисията ще се позовават и на практиката на Евросъда по човешките права в Страсбург, както и на правото на ЕС.
Мащабните промени в закона, в сила от 2 март, формулираха 10 критерия за правомерно използване на личните данни от журналисти, както и за академичното, художественото или литературното изразяване. Твърденията са, че така родното законодателство отговаря на еврорегламента GDPR, но след протести на журналисти президентът Радев им наложи вето заради предвидена свръхрегулация. Мнозинството в НС не се съобрази с тези критики. А левицата внесе искане в Конституционния съд срещу част от променитте, които, според социалистите, ограничават правото на свобода на словото.
Текстът с формулираните 10 критерия гласи:
Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Пред форума днес, посветен основно на работата на фотожурналистите, Венцислав Караджов увери, че критериите не са самоцелни, нито целят цензура. Според него записването им в закона гарантира повече сигурност на медиите в тяхната работа, защото преценката на баланса между свободата на изразяване и защитата на личните данни ще е обективна, а не според предпочитанията на конкретни институции.
И още – ангажиментът за правомерна обработка на личните данни не е на конкретния журналист, а на медията като юридическо лице, подчерта Караджов.
Адвокат Емил Георгиев
Любопитен бе адвокат Емил Георгиев, участвал в работната група по законопроекта. Правейки паралел между първоначалната и настоящата редакция на въпросните критерии, той разясни – в хода на работата е отпаднало изискването за предварителна преценка дали със снимането, например, няма да се накърнят нечии права. „Не може да се очаква от гражданите да са ходещи кодекси, нито пък всяко снимане да се превръща в сценарий от хорър филм!“, заяви защитникът.
В последния вариант преценката вече се прави не предварително, а когато и ако текстът или фотографията ще бъдат разпространени, разясни юристът. Той бе категоричен – за него защитата на личните данни не е идентична на защитата на личния живот. За второто си има съд, към който преценилите себе си за потърпевши могат да се обърнат.
Адвокат Георгиев илюстрира пределите на защитите с решения на ВАС. Върховният съд е приемал нарушени права, когато текстът под снимката няма нищо общо със събитието (по жалба на бизнес дама), както и при някои дообработки на фотоси (но не заради фотошопове, изтриващи бръчки и избелващи зъби, подчерта защитникът).
Законовите промени няма да сложат край на конфликта между свободата на изразяването и защитата на личния живот, той ще се разраства, смята адвокат Георгиев.
И огласи „желания към законодателния Дядо Мраз“, почерпани от чуждия опит. Конкретно Емил Георгиев визира едно друго ново право – „правото да бъдеш забравен“, което в част от прочитите означава изтриване на всякакви публикации и др. за даден човек, когато е минало време и той е променил статута си. В баварския закон за защита на личните данни това правило е интерпретирано иначе. Там е предвидено, че когато са настъпили промени, администраторът на личните данни е длъжен да отбележи и новите моменти. Например, ако е имало съдебно решение по публичния казус, то също да бъде добавено.
Аудиторията, на свой ред, прояви силен интерес към казуси, свързани със снимането на сватби – могат ли да фотографират всекиго, без да му искат разрешение, може ли други хора да разпространяват техните снимки и т.н. Отговорите са различни, но юристите посъветваха фоторепортерите в подобни случаи да съставят ясни договори с поръчващите.
DeFakto.bg DeFakto.bg
