Гражданската колегия на ВКС отказа да пита Конституционния съд за „царските имоти“. И сега?

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд отказа да сезира Конституционния съд за „царските имоти“.

Решението за отправяне на искания до КС бе взето от трима върховни съдии – Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева, които окончателно трябва да решат спора между държавата и Симеон за един от най-апетитните имоти – „Царска Бистрица“. А до произнасянето на КС делото бе спряно.

Но впоследствие въпросът е отнесен до Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС с предложение тя да отправи две запитвания до Конституционния съд по казуса. А повратът се е наложил, за да се гарантира, че КС няма да отхвърли исканията като недопустими, без изобщо да ги разглежда.

Днес обаче с 18 „за“ срещу 21 „против“ гражданските върховни съдии са отказали да искат от Конституционния съд да разтълкува ефекта  на собственото му решение от 1998 г., обявило за противоконституционен еднократно действалия през 1947 г. закон за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници. Именно на базата това решение областен управител, кмет и поземлена комисия връщаха дворци и гори на Симеон и сестра му Мария-Луиза основно при управлението на кабинета „Сакскобургготски“. А впоследствие ред съдии на различни инстанции бяха категорични –  решението на КС не е и не би могло да бъде основание за реституция, дори и „царска“.

Отхвърлено е и второ искане – КС да бъде питан дали тричленен състав на Върховния касационен съд може самостоятелно да поиска тълкуване на Конституцията, ако от това зависи разрешаването на конкретен правен спор (с 15 „за“ срещу 24 „против“).

Съобщението на ВКС:

„Тричленният състав на ВКС по гр. д. № 1475/2016 г. (образувано по касационни жалби на Мария – Луиза Х. и Симеон С. срещу въззивно решение, с което е признато правото на собственост на държавата върху поземлен имот в гр. Самоков, местност „Бистрица“) сезира Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) с предложение да бъде отправено искане до Конституционния съд за даване на тълкуване на чл. 150, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?“

На заседание на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, проведено на 03.04.2019 г., предложението не бе прието, като от присъстващите 39 съдии от Гражданската колегия „за“ гласуваха 18 върховни съдии, а „против“ – 21.

Общото събрание на Гражданската колегия обсъди и второ предложение оттричленния състав на ВКС по гр. д. № 1475/2016 г. – да бъде отправено искане до Конституционния съд за даване на тълкуване на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията по въпроса: „Допустимо ли е тричленен състав на ВКС да внесе в Конституционния съд на Република България искане за тълкуване на разпоредба от Конституцията в хипотеза, при която необходимостта от тълкуване на тази разпоредба е установена при разрешаването на конкретен правен спор?“

Това предложение също не бе прието, като от присъстващите 39 съдии „за“ гласуваха 15, а „против“ – 24 върховни съдии“.

Последиците

Сега има два варианта. Първият – тричленният състав по „Царска Бистрица“ сам да се обърне към КС, макар че е твърде вероятно исканията му да бъдат отклонени като недопустими. (Защото отделни състави не могат да искат тълкуване на Конституцията, а само обявяване на противоконституционност на законови норми).

Вторият вариант е трите съдийки да отменят определението си за спиране на делото, да го възобновят, разгледат и решат.

Дотук по „царски дела“ са се произнасяли три състава на ВКС и нито един не бе поставил под съмнение отговора на въпроса може ли да се реституира чрез решение на Конституционния съд. Първият състав – по делото „Кричим“ бе категоричен както по въпроса, че дворците и горите винаги са били държавна собственост, а не частна на бившите царе (нотариалните актове са на името на Интенданството, което безпротиворечино дотук се признава за държавна служба), така и по „реституционния“ ефект на произнасянията на КС – че такъв няма.

По делото „Саръгьол“ Камелия Маринова, Веселка Марева и Владимир Йорданов от ВКС също бяха категорични,  че с решението на КС от 1998 г. не отпада правното основание за собственост на държавата и не се възстановява положението отпреди приемането на противоконституционния закон. И още – гражданският съд не може да признае реституционни последици на основание, което не е нормативно уредено от действащото законодателство.

По делото „Ситняково“ във ВКС Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Ваня Атанасова не допуснаха до касационна проверка въпроса чия собственост е имотът.

Дотук държавата печели всички дела срещу Симеон за дворците и горите. С окончателни решения са споровете за „Ситняково“ и „Саръгьол“, върнати на бивишя премиер. И за „Кричим“ и бившето стопанство на УБО край Врана, които не са му връщани.

На две инстанции държавата спечели битката за „Царска Бистрица“, на една – за двореца „Врана“. Без решение на първа инстанция е само делото за 16 500 дка рилски гори.

По повечето дела интересите на държавата се защитават от кантората на Ирен Савова.

От своя страна Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза изпратиха жалби срещу държамата в Евросъда в Страсбург. А миналата година той прие да се произнесе за мораториума върху ползването на имотите, както и за „Саръгьол“ и „Ситняково“ с оглед твърдяното нарушено право на собственост, справедлив процес и ефективни средства за защита. ЕСПЧ обаче отказа да се произнася за „Кричим“, тъй като Симеон не е встъпвал във владение и не може да твърди накърнено право на собственост, а съдебният процес е бил перфектен.