Комисията за личните данни обяви: Правото да бъдеш забравен не е абсолютно

В становището на КЗЛД се заявява също, че всеки конкретен случай се преценява отделно. Няма и ясни времеви параметри по въпроса докога могат, законно, да се съхраняват подобни данни.

Поставят се въпроси във връзка с основателността на отправените искания за упражняване на правото „да бъдеш забравен”, както и за релевантните и обосновани срокове относно продължителността на оповестяване на информацията, съдържаща лични данни.

С оглед високата степен на обществена значимост на поставените въпроси е налице необходимост от изразяване на становище от КЗЛД.

· личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

· субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните;

· субектът на данни възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването;

· личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

· личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

· личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.

Все пак са налице редица ситуации, в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, а именно когато обработването на конкретните данни има за цел:

· да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;

· да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;

· за целите на общественото здраве;

· архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или

· установяване, упражняване или защитата на правни претенции.

Предвид горното, правото „да бъдеш забравен” не е абсолютно право. Всеки субект на данни може да се възползва от него единствено при наличие на конкретно основание.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е подробно разглеждано и тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информaция е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване. Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни.

Една от основните функции на наказателната репресия на държавата по отношение на обществото като цяло е именно постигането на генералната превенция, която има предупредително-възпираща и общовъзпитателна цел – да въздейства върху гражданите да не вършат престъпления. Несъмнено разпространяването на информация, свързана с извършването на престъпления, обуславя журналистическа дейност съгласно изложените по-горе мотиви. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес. С оглед установеното, обработването на личните данни следва да се разгледа през призмата на обработването за журналистически цели и правото на свобода на изразяване и информация.

Чл. 85 от Регламента задължава държавите членки с националното си законодателство да съгласуват правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели. В тази връзка, с обнародваните на 26.02.2019 г. изменения и допълнения в ЗЗЛД, в сила от 02.03.2019 г., е дадена национална правна уредба, насочена към постигането на баланс между визираните основни права при обработването на лични данни за журналистически цели (чл. 25з от ЗЗЛД).

Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се извършва за всеки отделен случай на основата на обективни критерии. Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен списък от такива критерии. Така например, в конкретната хипотеза пряко относими са критериите по чл. 25з, ал. 2, т. 3, 5 и 8 от ЗЗЛД:

– обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора (т.3) – фактите и свързаните с тях лични данни са станали публично достояние с публикуването на влезли в сила окончателни решения на съда в рамките на наказателното производство на лицето, следователно е налице гаранция за тяхната истинност и обективност;

– значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес (т.5.) и целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1 (т. 8) – както вече бе посочено по-горе, оповестяването на информация за извършените престъпни деяния от лицето, за което то е осъдено, съдействат от една страна за реализиране на целите на генералната превенция като елемент от наказателната политика на държавата, а от друга страна насърчават гражданите към по-голяма бдителност, за да не се превърнат в жертви на подобен вид престъпления в бъдеще.