Второ питане до Съда на ЕС за гражданската конфискация у нас

Може ли да се отнемат имоти след свалени обвинения или оправдателни присъди

Ново, второ поред преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург за правомерността на гражданската конфискация у нас отправи столичен съдия.

След като миналата година Катерина Енчева от СГС сезира Люксембург с шест въпроса за съответствието на режимите за отнемане на имущество по граждански ред с правото на ЕС, сега нови седем питания е отправил друг съдия от СГС. Сред тях има и директни въпроси дали може да се провежда гражданска конфискация след свалени обвинения или оправдателна присъда.

До произнасянето на Съда на ЕС Катерина Енчева спря делото за гражданска конфискация срещу Цветан Василев и още 27 юридически и физически лица (започнато след повдигането на обвинения за КТБ). Сега се спира  производството срещу бившия шеф на Клиниката по дерматология на ВМА Мирослава Кадурина и съпруга й Бойко Илиев. (Проф.Кадурина бе обвинена за използване на служебното положение и длъжностно присвояване в едно дело с покойния вече бивш шеф на ВМА ген.Стоян Тонев).

Заради преюдициалното запитване съдия Енчева стана прицел на гнева на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който я обвини, че пречи на битката с корупцията.

А между двете запитвания у нас се разигра друга драма с гражданската конфискация – след тълкувателно решение на ВКС, че свалянето на наказателните обвинения или оправдателната присъда са абсолютна пречка за отнемането на имоти, парламентът експресно промени закона и записа в него, че не са пречка. Сред вносителите на промяната бе и Данаил Кирилов, вече правосъден министър.

Конкретното гражданско дело за конфискация срещу Мирослава Кадурина, Бойко Илиев и фирма е образувано през 2017 г. по иск на КПКОНПИ (тогава просто КОНПИ). По него са проведени многобройни разпоредителни заседания, назначавани са експертизи, имало е уточняване на исковите претенции на КПКОНПИ и какво ли не, става ясно от досието по делото.

С определение от 2 април то е спряно до произнасянето на Люксембург. Тези определения не подлежат на обжалване.

Новите въпроси до Съда на ЕС:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І)цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и (III) имуществени права на съконтрахените на проверяваното и третите лица;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
• въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или
• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?