DeFakto.bg DeFakto.bg
Единодушно, Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове от Закона за митниците (чл. 9, ал. 4 и ал. 5) и от Закона за местните данъци и такси (чл. 22), „поправени“ с преходни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Искането бе на президента Румен Радев, докладчик в КС е съдия Атанас Семов.
Поправката в Закона за митниците даваше право на директора на агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите, да прекратява без предизвестие правоотношенията с териториалните директори, както и с шефовете на дирекции от специализираната администрация.
Промяната в Закона за местните данъци и такси въвеждаше по-високи налози за имоти, включени в „Списък на курортите“, който се определя от Министерския съвет. Докато за всички останали имоти данъчната ставка, определяна от съответнrя Общински съвет, е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда от данъчната оценка, за „курортните“ тя става от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка за недвижими имоти в балнеолечебни, планински и морски курорти и от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка за останалите „курорти“.
За уволнението „по преценка“
„Едностранното прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване е предназначено да санкционира неправомерно поведение на държавния служител. То е допустимо само на основания, изчерпателно изброени в чл. 107 ЗДСл. Никъде сред тях не присъства прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие по свободна преценка на органа по назначаване – и така се изпълнява конституционното изискване за политически неутралитет на държавните служители. Те не заемат длъжност въз основа на политическо доверие, поради което не е допустимо да бъдат освобождавани от длъжност по целесъобразност – а без служебен стабилитет не може да се постигне професионална квалификация на държавните служители, обезпечаваща надлежно изпълнение на възложените им функции (Решение № 11 от 1998 г. по к.д. № 10/1998 г.)“, заявява в решението си Конституционният съд.
За това нововъдението противоречи на чл. 116 от основния закон, регламентирал статута на държавния служител като изпълнител на волята и интересите на нацията.
„Съществен конституционен недостатък на оспорената уредба е, че не задава нормативно изискванията, които да съобразява органът по назначаване, за да не прерасне преценката му в произвол. Произволът представлява нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост. Забраната за произвол е важен материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава и е приложима към всеки закон (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г.). Освобождаването от длъжност поради политически съображения например е допустимо единствено за лица, органи на управление или заемащи длъжности въз основа на лично политическо доверие и освободени от изискването за политически неутралитет (Решение № 11 от 1998 г. по к.д. № 10/1998 г.). Тази възможност е напълно неотносима към лицата, заемащи длъжностите, посочени в чл. 22 от ЗМ. Вярно е обратното: към такива длъжности в пълна степен е приложимо изискването за неутралитет и професионализъм, още повече като се отчете, че системата на митниците в държава-членка на ЕС има съществени функции по охраняване на бюджета на ЕС и митническия съюз (изключителна компетентност на ЕС)“, добавят още от КС.
Нарушено е и гарантираното от Конституцията право на защита, както и на равенство пред закона, категорични са съдиите.
„В конкретния случай атакуваните разпоредби на чл. 9 ЗМ не предвиждат изрично изключване от обхвата на съдебния контрол на заповедите за освобождаване от длъжност, издадени от директора на Агенция „Митници“. При оспорване на такива заповеди обаче съдът няма да може да провери тяхната законосъобразност поради отсъствието на законово равнище на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение със засегнатите държавни служители. Така се постига фактическо поставяне на тази категория индивидуални административни актове извън съдебен контрол„, категорични са от КС.
За данъците за „курорти“
Нарушени са принципите за законоустановеност на данъците и изключителното правомощия на парламента да ги установява и определя размера им (на държавните данъци), както и за съответствието им с доходитте и имуществото на гражданите, заявява КС за тази промяна. Тя противоречи и на конституционния принцип за разделение на властите.
В решението се казва:
„Данъците са предназначени за осигуряване на финансови средства за изпълнението на публичните функции на държавата и техен белег е едностранното властническо установяване. Принципно ограничение на публичната власт е конституционното изискване всички граждани да бъдат третирани от закона по еднакъв начин, включително и в материята на данъчното облагане. В защита на конституционните права на гражданите чл. 60 от Конституцията закрепва изискването за съобразеност на данъците с техните доходи и имуществото.
По отношение специално на местните данъци чл. 141, ал. 3 от Конституцията предвижда правомощие за определяне на размера на местните данъци не от Народното събрание, а от общинския съвет, но при условия, по ред и в граници, определени само от Народното събрание със закон. Действащата редакция на чл. 141, ал. 3 е резултат от изменението на Конституцията от 2007 г. (ДВ, бр. 12 от 2007 г.). Въведената по този начин финансова децентрализация внася нюанс в правното регулиране на обществените отношения, свързани с общинските публични финанси, по отношение на размера на местните данъци, но не променя конституционното изискване за законоустановеност на данъците във всичките им елементи: данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и др.
В отклонение от тези основни положения, изяснени последователно в практиката на Конституционния съд, оспорената законова разпоредба въвежда по-високи данъчни ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Решение № 153 на Министерския съвет от 24.2.2012 г. за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Така се осъществява нарушаваща Конституцията делегация на изключителни правомощия на Народното събрание (Решение № 5 от 2012 г. по к.д. № 13/2011 г.). Изключителната компетентност на НС да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо. Без законово посочени критерии, правителството се овластява със свой акт за определяне на курортите от национално и местно значение косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на територията на такива курорти“.
