DeFakto.bg DeFakto.bg
Една знаменателна годишнина – 140-годишнината от приемането на Търновската конституция събра на кръгла маса конституционалисти, депутати, министър, съдии, адвокати, преподаватели. С две думи – представители на цялата правна общност (по думите на организаторите), плюс „четвъртата власт, която може би е и пета“ (по израза на проф.Лазар Груев).
Темата бе „Конституцията – източник на правото“, организатори – Висшият адвокатски съвет и Софийският адвокатски съвет под патронажа на правната комисия на НС.
Лекторите бяха авторитетни, а и интересни – проф. Пенчо Пенев, проф. Лазар Груев, проф. Даниел Вълчев, проф. Емилия Друмева, новият конституционен съдия Красимир Влахов, доц. Мартин Белов от СУ.
В зала „Изток“ на парламента бяха и новият правосъден министър Данаил Кирилов, директорът на НИП Миглена Тачева, проф. Анелия Мингова, депутати, конституционният съдия Павлина Панова, председателите на трите софийски съдилища – Даниела Дончева (на САС), Алексей Трифонов (на СГС), Александър Ангелов (на СРС). Върховният касационен съд бе представляван от Борислав Белазелков, тук бяха Соня Янкулова, Теодора Николова, Юлия Ковачева от ВАС.
За Конституцията, правовата държава, доброто и справедливото
„Всички в тази зала, независимо от попрището, което сме избрали, служим на една и съща идея и се стремим към една и съща цел – да пребъде върховенството на правото. Конституцията на един народ е неговата национална библия, в нея се оглежда изборът му на ценности. А тълкуването на наглед ясни и прости правила е най-голямо предизвикателство пред действащия правник“, обяви при откриването модераторът Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет, адвокат от САК.
„Въпреки многото години под чужда власт сме успели да приемем своята Конституция“, се чу в изказването на министър Данаил Кирилов. (Вероятно говореше за турското робство, владичество или както там се именува вече).
Председателят на ВАдС Ралица Негенцова цитира един от бащите на Търновската конституция: „Една обща мисъл ни вълнуваше – да положим свободата на здрави основи и да я направим непристъпна за нейните врагове“.
„В дни като днешния е много важно да си припомним, че юристът е призван да е пазител на изкуството на доброто и справедливото. Това е възможно само ако познаваме, браним нашата Конституция и зачитаме ценностите в нея“, каза председателят на САК Ивайло Данов.
Директното прилагане – как, кога, от кого
Темата е неизчерпаема, признаха участниците във форума. И представяха тезите си, с абсолютната уговорка – няма как да са изчерпателни.
И все пак, във фокуса на вниманието бяха същностни не само за правниците, за гражданите постулати. Най-вече – основните права, гарантирани от Конституцията, са неотменни и никому, от която и да е власт, не е простено да им посяга. Звучи актуално днес, нали?
В изложението си за проявните форми на непосредственото действие на основния закон, проф. Пенчо Пенев бе категоричен: „Непосредственото действие е вис виталис на този фундаментален акт, без него Конституцията би била мъртва буква“. Но изтъкна – първото условие е демократичната легитимност, свързана с учредителната власт.
„Повечето от нормите на Конституцията имат абстрактен характер, те звучат декларативно, при тях няма санкционен елемент. Но това са норми с изключително силна императивна насоченостт и са в ядрото на непосредственото действие на Конституцията“ . И още – преките регулативни норми са в главата за основните права, сред които правото на живот, на неприкосновеност, на справедливо правосъдие.
„У нас като че ли е на почит подзаконовият нормативен акт, ако има и писмо на Министерството на финансите, още по-добре. А къде остават законът и Конституцията?!“, започна по темата за непосредственото действие и наказателното право проф. Лазар Груев. (Само)иронично, продължи: „Когато започнах да се готвя по темата, разбрах какво съм сторил. Повечето уважавани специалисти в теорията на правото в една или друга дълбочина и ширина са се спирали на този проблем, но не установих съгласие дори по основни въпроси. Разбрах го дори аз като представител на наказателното право“.
Вече сериозно, обяви: критерият за непосредственото прилагане на Конституцията е осъществяването на основните права. Цитира решение 14 от 2000 г. на КС: „Интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори и на отделен гражданин“.
И още: Докато наказателната отговорност не може да бъде обосновавана на аналогия, при деликтната е обратното. Когато държавата наруши основни права, включително със законодателно бездействие, носителят на правото може да обоснове иска си и с непосредственото действие на Конституцията.
Проф. Груев открои и тенденцията за „предпазливост“ на КС при разглеждането на норми от Наказателния кодекс – досега е бил сезиран 8 пъти за противоконституционност на НК, само 3 от исканията са уважени. „В малкото случаи, когато КС установява противоконституционност, това почива върху принципа на пропорционалност и в защита правата на гражданите (например решението от 1997 г. за неизбежната отбрана).
Накрая отправи критика: Конституцията допуска ограничаване на избирателно право при ефективна присъда. Тази норма обаче не е опосредена в НК, а директно Избирателният кодекс предвижда заличаването от избирателните списъци на ефективно осъдените. Според него, НК трябва да предвиди лишаването от избирателно право за определен период от време като част от присъдата.
Красимир Влахов, с тема „Непосредственото действие на конституционните норми и практиката на съдилищата“, обяви: Ще излагам и търся аргументи, а не готови отговори. Добави: „Ще говоря като човек, който идва от практиката, през целия си професионален път съм бил граждански съдия, в КС съм от няколко месеца, нямам самочувствието на конституционалист“.
Акцентът му бе доколко и кога съдилищата могат да осъществяват контрол за конституционност на законите, които прилагат. Най-вече – могат ли долните съдилища да упражняват инцидентен контрол върху приложим закон или директно трябва да сезират ВКС или ВАС, оправомощени на свой ред да отправят искане до Конституционния съд. Законът не предвижда задължение на върховните съдилища изобщо да разгледат сигнала, което обезсмисля тази норма на Закона за съдебната власт, изтъкна Красимир Влахов. Посочи конкретни примери за неглижиране, заключи: като цяло съдилищата са изключително резервирани към упражняване на такъв инцидентен контрол.
И още: генерализирането на възможността орган на съдебната власт да откаже да изпълни акт на законодателната власт, трябва да се осъществява много предпазливо. Даде аргумент с обратното: възможно ли е законодателната власт да откаже да изпълни влязло в сила съдебно решение като протиковонституционно? Отговорът е очевиден (отрицателен – б.р.).
В същото време упражняването на инцидентен контрол за конституционосъобразност е не само възможно, но и нужно, когато е налице необходимост за справедливото решаване на конкретния правен спор, по нетърпим начин се накърняват основни права и доколкото има искане за това. „Еднакво грешно е както пълното отричане на възможността съдилищата да упражняват контрол за конституционност на законите, така и абсолютизирането му“, заключи Красимир Влахов.
