DeFakto.bg DeFakto.bg
Едно от емблематичните дела на специализираното правосъдие срещу „високите“ етажи, придоби гротескно-битови нюанси. Процес с шестима подсъдими, всеки с по двама защитници, с няколко прокурори, с тричленен съдебен състав, десетина призовани свидетели се оказа „натикан“ в нещо като кабинет, именуван „зала“.
Иде реч за делото срещу бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков и срещу бизнесмена-издател Иво Прокопиев за приватизацията на миноритарния държавен дял на енергоразпределителното дружество ЕВН през 2011 г., изтъргуван на фондовата борса. Според обвинението – на занижени цени, ощетили хазната със 7 милиона (първоначално бяха 28 милиона). Бившият финансов министър Дянков и Прокопиев са обвинени за длъжностно престъпление по приватизацията (първият като извършител, вторият – като помагач), а бившиятт енергиен министър Трайков отговаря за безстопаственост в особено големи размени.
Делото тръгна след три прекратявания – и от СГС първоначално, и от спецсъда веднъж впоследствие. Казусът е сериозен, обществено-значим, и откъм обвинения, и откъм личности. В идеалния вариант би трябвало да даде отговори на вълнуващия гражданите въпрос: къде изтичат държавните пари?!
Но за правосъдието е важна конкретиката. В случая дали прокуратурата наистина се е прицелила в ограбването на хазната с железни аргументи или активността й е била конюнктурно мотивирана. Това се изяснява в съда. (А там настоящият енергиен министър Емил Николов, бивш шеф на Агенцията по приватизацията, взела решението за сключването на сделката и избора на борсовия посредник, бе категоричен – натиск тогава върху АП не е оказван, преценено е било, че държавата няма интерес от дела си в ЕВН. Което не означава, че преценката е била вярна, но в наказателното производство се търсят конкретни престъпления).
Днес пък настоящият шеф на КЗК Юлия Ненкова, през 2011 г.изпълнителен директор на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол в свидетелствата си също не видя проблем в сделката.
Затова пък….
В насрочения час заседанието по гръмкото дело се провежда в нещото, наречено „зала 6“, илюстрира битовите абсурди „Клуб Z“ (от самото му създаване спецправосъдието си има сграда на ул. „Черковна“ в София, която, поради нарасналата му подсъдност все повече му отеснява. Трето и четвърто е защо „високата“ корупция се оказа в спецструктурите, отричани в нашенско изпълнение в самия им зародиш – б.р.).
Действието се развива в стая с приблизителни размери 4 на 5 метра.
Съдът заседава на маса, а за всички останали има 5 пейки, дълги по около 1,2 м. Освен прокурорите, един от подсъдимите – Трайчо Трайков стърчи прав, а Симеон Дянков, изстенал, че пътува за заседанието чак от Вашингтон и моли да не се отлага, сяда.
Томовете с материали са в пазарска количка, която се разкарва. Върху нея са натрупани дрехите на присъстващите. А при нужда от предявяване на материали оказалият се най-близо започва да тараши в количката да търси искания том…
Съдия Вилислава Ангелова се видя в чудо и звъня по телефона от самата председателска банка, пардон – маса. „Аз съм в зала… Не в зала, а в шесто помещение- каза тя на неизвестния събеседник след кратко замисляне.- Направете нещо да не отложим делото!“
Така след върховни еквилибристики всички след около половин час се понесоха към друга зала, а единият от съдебните заседатели достолепно прибута количката с томовете по делото за приватизацията на ЕВН.
Ами така е. У нас.
