DeFakto.bg DeFakto.bg
Промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а оттам и в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), внесени в парламента днес, слагат край на един протяжен – и важен за гражданите – спор. А именно: по реда на кой закон и пред кой съд потърпевши граждани и фирми могат да предявят иск срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС.
Тези дела ще се водят по ЗОДОВ, предвижда проектът на Иглика Иванова-Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров (и четиримата са от ГЕРБ и са членове на правната комисия на парламента).
Когато вредите са причинени при или по повод административна дейност или от дейността на административни съдилища или на ВАС исковете се разглеждат по реда на АПК. В останалите случаи се разглеждат по реда на ГПК.
С други думи – делата за нарушения на правото на ЕС ще се гледат и от административните, и от общите съдилища, според „нарушителя“.
Проектът идва след ключовото решение на Съда на ЕС, свързано с изплащането на гарантираните влогове (от КТБ). В него на държавата бе указано, че приложимият процесуален ред за осъществяване на извъндоговорната й отговорност за нарушения на правото на ЕС, е въпрос на национална уредба.
По същия въпрос: По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС? , обаче отдавна има и образувано съвместно тълкувателно дело на ВКС и на ВАС. То бе спряно в изчакване на решението на Съда на ЕС и възобновено миналата година, като последно заседание по него е насрочено за 18 април.
Съвместното тълкувателно дело тръгна по искане на Висшия адвокатски съвет, но дали ще стигне до съвместно тълкувателно постановление след проявената законодателна инициатива предстои да видим.
Независимо пред кой съд, ще се плаща проста държавна такса
Какво конкретно предлагат четиримата депутати от управляващите?
Промените в ЗОДОВ
Създава се нов чл. 2в:
„Исковете срещу държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз се разглеждат по реда, установен в АПК, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда, установен в ГПК„.
И още, втора алинея в този текст допълва, че дължимите такси и разноски се определят по реда чл. 9а и чл. 10 ЗОДОВ. А цитираните разпоредби предвиждат заплащане на проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от МС.
Вносителите обясняват, че така се решава един спорен и изключително важен за съдебната практика въпрос – този за дължимите по вид и размери съдебни такси и за заплащаните разноски. Напомнят и че въпросът е централен и в съвместното тълксувателно дело на ВКС и на ВАС за приложимия ред, по който ще се осъществява извъндоговорнатта оттговорност на държавата за нарушаане на правото на ЕС. Решението е, че по тези дела във всички случаи ще се заплаща проста такса, определена в тарифа, гласувана от МС, ще се гарантира еднакъв подход и от двата вида съдилища и ще се преодолее рискът от ограничаване на правото на достъп до съд, се казва в мотивите.
Промените в АПК
С преходни и заключителни разпоредби се предлагат и промени в АПК.
Така в чл. 128 изрично се вписва, че на административните съдилища са подведомствени всички дела за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на ЕС, когато те са причинени от актове, действия или бездействия по повод упражняване на административна дейност, както и от правосъдна дейност на административните съдилища или на ВАС.
В чл. 203 (от раздела за производства по обезщетения и приложимия закон) се записват исковете за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на ЕС (по горните критерии). А за неуредените въпроси на имуществената отговорност се прилаган ЗОДОВ или ЗИНН.
Нататък изрично е предвидено, че „за допустимостта на иска и за имуществената отговорностт се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС“.
Както и че за съдържанието на исковата молба, доказателствата и доказателствения процес се прилагат разпоредбите на ГПК.
И още. В чл. 205 АПК се записва, че когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на закона, съдът служебно указва срещу кого да се насочи иска, като дава на ищеца 7-дневен срок да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Иначе исковата молба се връща, а връщането подлежи на обжалване с частна жалба.
А в чл. 213б се въвежда правилото, че когато касационната жалба или протест се оставя без разглеждане и производството се прекратява, държавна такса не се дължи.
Имаше и други предложения
От миналата година в парламента отлежава друг проект за промени в ЗОДОВ, на четирима от БСП – Крум Зарков, Филип Попов, Пенчо Милков, Румен Георгиев.
Те настояват занапред държавата да отговаря за нарушения на всички права по европейската конвенция за правата на човека, както и за вредите от подзаконови нормативни актове, обявени за нищожни или отменени.
С внасянето на новите изменения в ЗОДОВ този проект също вече трябва да влезе в дневния ред на депутатите.
