Повишаване на прозрачността на институциите по ред критерии, но и намаляване на публикуваните декларации за конфликт на интереси заради несъвършенства на антикорупционния закон. Това констатира Програма „Достъп до информация“ в рейтинга за активна прозрачност на институциите за 2019 г.
Проучването, проведено от 22 февруари до 12 април, е базирано на прегледа и оценките на интернет страниците на 564 структури на изпълнителната власт, публично правни субекти и независими органи на власт.
Заради новия антикорупционен закон по-малко институции публикуват списъците със служителите си, които трябва да подадат декларации за конфликт на интереси и самите декларации, е един от изводите на проучването, оповестено от Стефан Ангелов.
„Само 70% или 392 от органите са публикували своите списъци със служители, подали декларации по закона. 55% или 311 организации са публикували самите декларации“, заяви Ангелов, цитиран от БНР.
Шефът на правния екип на ПДИ адвокат Александър Кашъмов допълни, че намалението спрямо миналата година на публикуваните списъци и декларации произтича от несъвършенствата на антикорупционния закон:
„Преди комисията за предотвратяване конфликт на интереси имаше някакви, макар и не много ясни, функции по отношение на уеднаквяване на практиките и някакъв контрол по отношение на териториалните практики по публикуване на декларации, докато с новия закон тази връзка е напълно прекъсната и комисията няма такива правомощия. Виждаме и практическите резултати от това“.
Кой колко е прозрачен
В общия рейтинг за прозрачност на институциите, с общо 292 позиции, в първата петица са Община Търговище, общините Девня и Белоградчик (и двете на 2 място), на 3-та позиция е Община Банско, на 4-а – Министерски съвет и Община Челопеч, следват общините в Белослав и Долна Митрополия, седма позиция е за Агенция „Митници“, осма – за Министерството на финансите.
В дъното, на 292-а позиция е Националният компенсационен жилищен фонд, предпоследната позиция е за Национална служба за растителна защита.