DeFakto.bg DeFakto.bg
Противоречиво бе посрещната новината от вчера, че Окръжният съд в Кърджали е отменил гаранцията от 10 хил. лв. на лидера на ДОСТ Лютви Местан. Тя му беше наложена заради катастрофата с негово участие край село Загорско, при която загина 6-месечно детенце, ранени са 9-годишно дете и 28-годишна жена, които все още са кърджалийската болница.
От мотивите на съда се разбра, че по делото не е имало данни за имущественото състояние на Местан. В сила остават другите две мерки, наложени на лидера на ДОСТ – забрана да напуска страната и отнемане на шофьорската книжка.
За мнозина съдът е проявил необяснима снизходителност, за други – законът е спазен.
От коментара на съдия Методи Лалов, публикуван във Фейсбук, всеки може да си направи извода кой не си е свършил работата в случая „Местан“.
Задължение на прокуратурата е да представи доказателства за имотното положение на заподозрения
Съгласно чл. 61, ал. 1-3 от НПК гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. Гаранцията, взета от органите на досъдебното производство (това са прокурорът и разследващите органи – чл. 193 от НПК), може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в 3-дневен срок от предявяване на акта за определянето й (актът следва да бъде мотивиран – чл. 59, ал. 2 от НПК). Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
От посочената правна уредба следва, че отговорност на органите на досъдебното производство е да попълнят делото с доказателства за имущественото положение на обвиняемия, за да може съдът да прецени дали определената от тях гаранция е по силите на същия, така че от една страна да е възможно гаранцията да бъде внесена без това да засяга неоправдано интензивно правата му, а от друга – да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57 от НПК), тъй като ако наруши мярката за неотклонение – гаранцията ще бъде отнета в полза на държавата (чл. 66, ал. 2 от НПК).
Когато органите на досъдебното производство обаче не са събрали доказателства за имущественото състояние на обвиняемия, а това далеч не е изключение, те не са изпълнили законовите си задължения.
Съдът от своя страна следва незабавно да се произнесе, поради което очевидно няма възможност да събира сам доказателства (най-много да направи справка в публичните регистри), поради което не може да прецени адекватно дали размерът на определената в досъдебната фаза гаранция е съобразен реално с имущественото състояние на обвиняемия. В такива случаи, макар да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен (чл. 56, ал. 1 от НПК) и да е налице опасност да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57, ал. 1 от НПК), съдът е поставен пред избор или да отмени наложената мярка за неотклонение гаранция, или да наложи такава в минимален размер, или да измени същата в най-леката – подписка. Това се явява своеобразна санкция за органите на досъдебното производство, което се ръководи от прокуратурата.
