DeFakto.bg DeFakto.bg
Библейски сюжети съпровождаха изслушването във ВСС
Ванухи Аракелян получи четвърти поред управленски мандат, втори като председател на Апелативен съд – Варна. Така в кариерния й път в съдебната власт се записват 20 години само като административен ръководител.
Съдийската колегия я избра единодушно отново да оглави АС-Варна. От заседанието отсъстваше само Лозан Панов.
След 10 години начело на окръжния съд в града, през 2014 г. Ванухи Аракелян за първи път оглави апелативния съд, а днес (при 15 последователни началнически години) кадровиците й дадоха и нов мандат в апелативния съд. След изтичането му управленските години може да продължат – единствената забрана ще е Аракелян да кандидатства за АС-Варна, но няма пречка да оглави някое от останалите апелативни съдилища. Това е последицата от тълкувателното решение на Конституционния съд на забраната в основния закон за повече от два последователни ръководни мандата.
За разлика от 2014 г., когато имаше конкурент, сега Ванухи Аракелян бе единствен кандидат за ръководния пост в АС-Варна. А Общото събрание единодушно я е подкрепило.
Пред Съдийската колегия днес кандидатката обяви, че „честността е тежка отговорност, най-вече към себе си, затова ще съм пунктуална и честна докрай“.
Обяви се за политика на споделено управление, но не „съдийско самоуправление“, тъй като терминът е дори и йерархично неточен. Споределено управление, според Аракелян, предвижда индивидуален диалог с всеки, насърчаване индивидуалните достойнства на всеки, за да е инициативен и да е част от общото.
Продължи с цитати, че тъмнината ражда чудовища, незнанието, неинформираността също. Премина към Хегел: „Ако твърде дълго гледаш в бездната, после тя ще гледа теб“.
Прехвърли се върху армията. „Основният призив в Българската армия не е „Напред!“, а „След мен!“, обяви кандидатката. Поясни, че това са и траверсите на управленския й подход. Както и „уважението – искрено, неподправено, автентично към всеки колега и всеки служител“.
За мандатите и властовата деформация
Какво е отношението към мандатността в съдебната власт и дали многото последователни мандати не изчерпват капацитета и не са демотивиращи за останалите магистрати, попита Олга Керелска. И, в духа на ставащото, перифразира Наполеон: всеки магистрат може би носи в раницата си жезъла на административен ръководител.
Въпросът очевидно е личен и насочен към това да бъде чут отговорът, започна кандидатката. Продължи: „Отношението ми към мандатността е изключитгелно положително. Два мандата начело на един орган са напълно достатъчни ръководителят да се разгърне. Първият мандат е като да градиш къща от груб строеж, поставят се основите, но навън нищо не се вижда. Вторият мандат вече е вътрешният дизайн на къщата – слагаш онова, което се вижда, забелязва, остава като отличаващо се в очите на хората. Да, два последователни мандата в един орган са напълно достатъчни“.
А няма ли и властова деформация, поинтересува се Атанаска Дишева.
Отговорът на Ванухи Аракелян: „Не вярвам в своята безгрешност, винаги съм се обръщала с критичност към себе си. Усещането за безгрешност почва да се роде с месианството, а от месианството до психичните отклонения има само една крачка. Питайте който и да е колега дали някога съм повишила тон, дали някога съм ги нагрубила, дали някога да са били наказани, без да бъдат изслушани. От отварянето на очите, докато се стъмни, аз съм в съда – както всички останали колеги“.
За сигналите от „арменския поп“
Ванухи Аракелян сама поиска да оттговори на два постъпили сигнала срещу нея. Единият – от арменски епископ, другият – от Общ арменски благотворителен съюз с център в Лозана.
„Това е поредният и се страхвам не последен етап от една злостна и изключителон нехигиенична кампания“, обяви кандидатката.
Случаят с епископ Пакупян бил свързан с проектоустав на арменската църква от 2014 г., предвиждащ, че преобразуване и ликвидация на епархията се извършват едноличн от партиарха, който е в Армения. Самата Ванухи Аракелян е била делегат на църковно-народния събор от Варна, приемал устава. „Аз съм защитила морално-етична кауза в името на нашите предци – български граждани от арменски произход“, увери тя.
При Общия арменски благотворителен съюз с център Лозана ставало дума за вещно-правен спор, а „интензитетът на ругателството е още по-силен“.
Спорът е с друг арменски съюз във Варна, за два имота, дарени през 1932 г.
Ванухи Аракелян е била обвинявана, че била управител на арменско благотворитено дружество, че „едва ли не съм откраднала имотите, след което съм осъществила някакво публично аутодафе на делата – кога са изчезнали не е ясно“. Тя категорична отрече тези твърдения и попита: „Но аз къде да се защитя?“
Дебатът: Заслужава цял живот да е ръководител
Боряна Димитрова заяви, че за нея е била „изключителна чест и удоволствие да подкрепя не само колегата Аракелян, а личността Аракелян“. И добави – концепциятта й е толкова впечатляваща, че би могла да служи като наръчник за съдебните управленци.
Драгомир Кояджиков обяви, че ще се дистанцира от „клишетата“ – в случая подкрепата на Общото събрание. „Аз за година и половина по-достоен кандидат за административен ръководител не съм слушал“, бе неклишираното становище на Кояджиков.
Даниела Марчева определи Аракелян като „брилянтен съдия, с изключително ценен опит“. И още: „Мисля, че тя заслужава да бъде не 20 години, а през целия си живот адмнистративен ръководител“.
Подкрепа изразиха също Вероника Имова, Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Георги Чолаков. И Атанаска Дишева – но изрично с мотив решението на Общото събрание на съда.
