Не е важно къде живееш, важно е да си адресно регистриран в България, за да участваш в евроизборите, отсече по-късно съдът
„Живял най-малко през последните 6 месеца…“ – това е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз. Това е записано в мотивите на Върховния административен съд, който отхвърли искането на неправителствената организация БОЕЦ да провери дали депутатът от ДПС Делян Пеевски реално е живял през последните шест месеца в Блъгария – условие задължително за участие в изборите за европарламента.
Предисторията
В сряда се очакваше Върховният административен съд (ВАС) да се произнесе окончателно по казуса дали депутатът от ДПС Делян Пеевски отговаря на условието на закона да е живял през последните шест месеца в страната, за да участва в изборите за евродепутат. Вчера съдът отказа да проверява местонахождението му по искане на БОЕЦ срещу отказа на ЦИК да се произнесе с решение отговаря ли регистрация му в ГРАО реално на изискванията на Изборния кодекс (ИК). Съдът отхвърли събирането на удостоверения от Митници, Гранична полиция, НСО, както и от Външното министерство на ОАЕ, чрез които да се установи къде е живял депутатът от ДПС през последната половин година.
В чл.351 (1) от ИК е записано, че право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат постоянен адрес в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.
Според становището на ЦИК, Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България от повече от шест месеца, а законът не се интересува от фактическото местоположение на кандидата за евродепутат. Достатъчно е, че той е подал необходимата декларация с данни за настоящ и постоянен адрес, смятат от комисията.
БОЕЦ подаде сигнал в ЦИК на 29 април, с който настояваше за проверка на кандидатурата на Делян Славчев Пеевски за евродепутат. Той е втори в листата за евроизборите на ДПС, а причината за сигнала е съмнението, че той не е живял през последните шест месеца преди изборите в страната, което е задължително условие за участие в предстоящия на 26 май вот. Според сдружението има достатъчно данни за съмнението, че Пеевски живее в Обединените арабски емирства и дори не се е прибирал в България през последните шест месеца.
Адвокат Николай Хаджигенов, който представлява БОЕЦ пред съда, заяви,че наличието на адресна регистрация не е достатъчно, за да се установи, че някой живее постоянно в страната. Затова именно съдът трябва да изследва реалното изпълнение на законовото изискване, а не формално да отчете наличието на регистрация в ГРАО, смята той.
„Могат да съберат доказателства, те са елементарни за доказване. Наличието на адресна регистрация е просто лист хартия и нищо не доказва. Не е необходимо да има промяна в закона – съдът може и трябва да събере доказателства“, категоричен е юристът. Още повече, че има разнообразна практиката на съдилищата и ЦИК в подобни случаи, тоест проблемът е изследван, а не е решаван формално.
Хаджигенов припомни казуса с Алекс Алексиев, който на предходните европейски избори имаше постоянен адрес в България, бе живял четири годинин постояно в България, но съдът отхвърли участието му като кандат за евродепутат заради настоящ адрес в САЩ.
И ЦИК е завещала практика по въпроса.
„През 2015 г. на кметски избори в Долна Баня се прави проверка и се отива на мястото на адресната регистрация. Там обаче има схлупена барака, в която очевидно не живее никой. Ние се опитваме да направим абсолютно същото – със законни средства да докажем, че Делян Пеевски не е в България. Всички ние знаем, че има чадър над Пеевски“, добави Хаджигенов.
Той коментира, че българските съдилища прилагат формален подход, който неведнъж е подлаган на критика от европейските съдилища и това личи най-често по делата около избори.
И в момента Пеевски е депутат от ДПС, но реално не се явява на работа в Народното събрание, а никой не се наема да обясни защо отсъствията му са уважителни.
Междувременно сайтът „Биволъ“ разпространи данни за полетите на Пеевски извън България, от които се вижда, че депутатът прекарва по-голямата част от работното и житейското си време в Дубай. ВАС обаче няма да се занимава с проверка и на тези данни.
Финал
По-късно през деня ВАС отхвърли жалбата на БОЕЦ и отказа да провери дали Делян Пеевски реално е живял през последните шест месеца в България. Съдът потвърди позицията на ЦИК, че по смисъла на Изборния кодекс в случая уседналостта се установява с проверка на адресната регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на България или в друга държава – членка на Европейския съюз. „Регистрирането на кандидатските листи по същността си е охранително производство, при което кандидатите трябва да отговарят формално на изискванията на Изборния кодекс“, което е установено с проверка на Главна дирекция ГРАО, се казва в мотивите на съда. Решението е окончателно.
„Регистрирането на кандидатските листи по същността си е охранително производство, при което кандидатите трябва да отговарят формално на изискванията на Изборния кодекс (ИК), а проверката на Главна дирекция „ГРАО“ е относно съответствието на декларираните обстоятелства с изискванията да имат постоянен адрес в Република България и да са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз. Рамките на проверката на ЦИК и Главна дирекция „ГРАО“ е свързана с легалното определение на понятието „Живял най-малко през последните 6 месеца…“ – това е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз. От данните по делото безспорно се установява, че такава проверка е извършена от Главна дирекция“ ГРАО“ относно кандидата Д. Пеевски, при която е установено, че не само той, но и останалите кандидати на партия „Движение за права и свободи“ отговарят на изискването на чл.351, ал.1 ИК.“, пише в мотивите.
Само това подлежи на проверка от съда в това производство, казва още съдът.
Така очакванията, че обществото ще научи дали един кандидат за участие в Европейския парламент реално изпълнява условията на закона, се оказаха нереални.