Конституционният съд се съгласи на тълкуване, свързано с „царските“ имоти (допълнена)

Прекратиха делото срещу Закона „Пеевски“ за КТБ

С 9 „за“ срещу 3 „особени мнения“ Конституционният съд допусна по същество искане за тълкуване, свързано с „царските“ имоти. Така КС се съгласи да отговори на въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

А тълкуването неизбежно ще рефлектира върху висящите дела за „Царска Бистрица“, „Врана“ и 16 500 дка рилски гори, заведени от държавата срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

Конституционното дело бе образувано по искане на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева от ВКС, при които на последна инстация е казусът „Царска Бистрица“. В края на март върховните съдийки спряха производството и обявиха, че ще отнесат въпроса до Конституционния съд. Впоследствие се опитаха да ангажират с тълкувателното искане Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, но то отказа да сезира Конституционния съд. Тогава искането бе отправено от самия тричленен състав.

Интригата тук бе, че тълкувателно решение на самия КС от 2005 г. бе очертало пределите на сезирането от върховни съдии. В общи линии тогава се прие, че искания за тълкувания могат да отправят общите събрания на колегиите или пленумът на върховния съд, а отделните състави да сезират само за противоконституционност на закони, по повод конкретни дела. При това положение, според юристи, искането би трябвало да бъде отклонено и делото прекратено.

Днес мнозинството в КС по доклад на Константин Пенчев е приело, че тълкувателното решение от 2005 г. не забранява на съставите да искат и тълкуване на основния закон, стига това да е директно свързано с правораздаването. И делото ще приключи с тълкувателно решение. Като страни по него са конституирани НС, президентът, правителството, двете върховни съдилища и главният прокурор.

А за становища са поканени професорите Васил Мръчков, Георги Близнашки, Даниел Вълчев, Димитър Радев, Емилия Друмева, Пенчо Пенев, Пламен Киров,  Снежана Начева, Тенчо Колев, Янаки Стоилов и доц. д-р Зорница Йорданова.

В определението се казва:

„Пленарните състави и колегиите на върховните съдилища, сезирайки Конституционния съд, не правораздават, а упражняват едно правомощие въз основа на информацията, получена при осъществявания от тях върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Съдебните състави на ВКС или ВАС сезират Конституционния съд в качеството им на правораздаващи органи. Сезирането на Конституционния съд от решаващи състави е функция от правораздавателната им компетентност и в тази хипотеза е допустимо винаги, когато интересите на правораздаването го налагат.

Това се отнася и до случаите, когато съставът на съответния върховен съд не може да формира категорично вътрешното си убеждение, необходимо за решаване на делото, поради необходимост от пряко прилагане на относима към спора конституционна норма, за която съществуват различни тълкувания. В тази хипотеза решаващият състав следва да разполага с възможност да поиска тълкуване от Конституционния съд на релевантната за решаване на спора разпоредба от Основния закон.

Очертаното в Решение № 3 от 05.04.2005 г. принципно разпределение на правомощията между отделните звена на ВКС и ВАС по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, не изключва тази възможност. Това е така, защото само съставите на ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд във връзка с осъществяване на правораздаването, каквато е хипотезата по настоящето дело. За разлика от пленумите и колегиите на ВКС и ВАС обаче решаващите състави могат да упражнят правото по чл. 150, ал. 1 само във връзка с конкретния съдебен спор, решаването на който зависи от смисъла на приложимата конституционна разпоредба.

В настоящия случай съставът не може да реши правния спор, ако не отговори на въпроса какви са правните последици на Решение № 12/1998 г. Отговорът на този въпрос предполага тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, което е в правомощията на Конституционния съд. Правният интерес от исканото тълкуване се обуславя от съществено различаващите се  разбирания на отделни институции и съдебни състави относно смисъла на тази разпоредба“.

Несъгласни, на „особено мнение“ са били съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска.

При това положение освен „Царска Бистрица“ във ВКС, трябва да бъдат спрени още две „царски“ дела – за двореца „Врана“ (то е на втора инстанция в Софийския апелативен съд) и за 16 500 дка рилски гори (на първа инстанция в Софийския окръжен съд). Дотук държавата печели всички дела срещу Симеон, като различни съдебни състави безспорно приемаха, че т.нар. „царски“ имоти винаги са били държавна собственост. Както и че отмяната на еднократно действалия Закон за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г. сама по себе си не  може да е основание за реституция. А именно така, с позоваване само на решението на КС от 1998 г., с което въпросният „отминал“ закон бе обявен за противоконституционен, областен управител, поземлена комисия и кмет признаваха Симеон за собственик на дворци и гори, най-вече при управлението „Сакскобургготтски“. Наистина „царска“ реституция!

С окончателни решения в полза на държавата вече приключиха делата за „Кричим“, „Ситняково“, „Саръгьол“, бившето стопанство на УБО край Врана.

Производствата за най-апетитните имоти, на които особено държи Симеон, обаче ще чакат тълкуването на КС.

Отклонено заради законови промени

Едно друго чакано решение на КС – срещу обратната сила на миналогодишни поправки в Закона за банковата несъстоятелност (станали известни като закона „Пеевски“ за КТБ), няма да бъде произнесено.

Днес единодушно по доклад на Надежда Джелепова 12-те съдии са прекратили производството по делото, защото на 5 април Народнотто събрание окончателно е гласувало допълнение на оспорения текст, а на 19 април промяната е била обнародвана в „Държавен вестник“.

Делото в КС бе образувано миналата година по искане на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд. Като противоконституционно се оспорваше придаването на обратна сила на нови основания за недействителност на извършени вече прихващания. Преходна разпоредба бе обявила, че „новата“ недействителност важи от 20 юни 2014 г., когато КТБ бе поставена под особен надзор. А синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете получаваха 5-годишен срок да предявят искания за прогласяване на извършени прихващания за недействителни.

Преуреждането с обратна сила противоречи на принципите на правотата държава. И поставя в неравностойно положение банката и кредиторите й, твърдяха върховните съдии. Защото вземането на трезора става моментално изискуемо, но вземането нна кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено.

Приетото този април допълнение на преходната разпоредба гласи, че „кредиторите се вписват служебно“ в списъка на приетите от синдика вземания.

При това положение Конституционният съд прекратява делото. Аргументите са, че КС е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува – неизменна практика на съда е, това е така при всяка междувременно настъпила законова промяна.  „Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо“, заявяват 12-те съдии. Освен това, според тях, направеното междувременно допълнение решава някои от поставените в искането на ВКС въпроси.

Дешното определение обаче не е пречка Търговската колегия на ВКС отново да сезира Конституционния съд по темата.

Прието за разглеждане днес е и искане на омбудсмана Мая Манолова срещу Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.