DeFakto.bg DeFakto.bg
Правителството има срок да отговори зададените му въпроси до 20 септември
Жалбата на адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов срещу липсващите гаранции за произвол при използването на спецразузнавателни средства и проследяването на трафични данни (включително по интернет и телефонни разпечатки) на гражданите, е комуникирана от Евросъда по правата на човека в Страсбург.
Това означава, че жалбата е минала основната цедка за допустимост и има всички шансове да бъде разгледана по същество от ЕСПЧ. Акцентът е върху следенето чрез електронните комуникации, а заради поставените проблеми казусът може да получи приоритет.
В обемен за практиката му на тази фаза документ (от 9 страници) Евросъдът поставя на правителството ред конкретни въпроси за режима за следене на комуникациите, съхраняването на данните и тяхното унищожаване. Срокът за отговори е до 20 септември. В този срок кабинетът може да отправи и предложение за постигане на споразумение. После позицията му ще бъде препратена на жалбоподателите.
Това е втората жалба срещу България по проблема с „тайното следене“. В свое решение през 2007 г. по жалба на Михаил Екимджиев и „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ Евросъдът в Страсбург бе категоричен: „Непредвидимостта на правните последици от употребата, съхраняването и унищожаването на информация, събрана със СРС, прави всеки български гражданин потенциална жертва на нарушение по чл. 8 от Конвенцията“. Член 8 гарантира правото на неприкосновеност на личната и семейна сфера.
Новата жалба бе изпратена от адвокатите Екимджиев и Кашъмов и от организациите им („Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ и „Програма Достъп до информация“) още през 2012 г. През годините тя е допълвана с последващи знакови разкрития, а последните добавки са описали случващото се с Бюрото за контрол на СРС и заявленията на бившият му вече председател Бойко Рашков както за проблемите със СРС, така и за разпорежданията на главния прокурор да се отказва достъп до важни материали. Предстои Евросъдът да бъде информиран и за новия състав на Бюрото, в което измежду петимата му членове вече има само един юрист.
Обобщено, в жалбата се заявява, че гражданите и юридическите лица в България не са надеждно защитени срещу „тайното“ следене от властта. Още при подаването й именитите юристи изтъкваха, че законът е предвидил уведомяване на гражданите само при „неправомерно“ прилагане на СРС спрямо тях и то ако контрольорите се натъкнат на такива случаи, като изключенията за неуведомяване са много широко формулирани. Че гражданите нямат адекватно право на обезщетение, защото по Закона за отговорността на държавата то обхваща само случаите на неправомерно използване, макар че всяко използване на СРС по същество е навлизане в личната сфера на човек, особено когато е неоснователно (дори и да е било „правомерно“). Че съдебният контрол е формален и далият разрешение съдия няма как види какъв е резултатът. Че липсват гаранции срещу филтрирането на информацията от органите, които прилагат СРС.
Екимджиев и Кашъмов се спират и на реалните рискове от произвол при прилагане на разпоредбите от Закона за електронните съобщения, позволяващи следенето на трафичните данни на гражданите. Още повече, че за подобна намеса в личната им сфера те не могат дори да получат информация постфактум, а оттам и да потърсят сметка за нарушените права. Жалбата е за нарушения както на чл. 8, така и на чл. 13 от Евроконвенцията – липса на ефективни правни средства за защита.
В документа от Евросъда сега синтезирано се излагат фактите. За следенето със СРС се отбелязват промените в закона след решението от 2007 г., създаването на независимото Бюро за контрол на СРС, последващия отказ от него, възстановяването и реалното му заработване едва през 2013 г. Както и че наред с него има и специална парламентарна комисия за контрол на службите, използването на СРС и трафични данни.
Отбелязана е и добавката в Закона за отговорността на държавата за неправомерно използване на СРС, наличната дотук съдебна практика по тези текстове на ЗОДОВ (изключила търсенето на отговорност от самия съд), като делата тръгват само при информация от Бюрото за СРС за неправомерно използвани спецсредства.
Проследен е развоят със Закона за електронните съобщения, водените дела, решението на Съда на ЕС, зачертало Директивата за трафичните данни и последвалата отмяна от българския КС през 2015 г. на текстове от нашия закон. Така в момента съхраняваните данни се предоставят за целите на националната сигурност, предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и корупция, както и ако се налага за непосредствена защита на живота и здравето на граждани. Контролът е възложен на Комисията за защита на личните данни и на парламентарната комисия.
Досега Комитетът на министрите на СЕ два пъти е проверял изпълнението на решението на Евросъда от 2007 г. – през 2013 г. и през 2017 г.
Сега Евросъдът пита правителството дали самата нормативна уредба за „прихващането“ на електронните комуникации, съхраняването на данните и придобиването им от властите сама по себе си превръща всеки гражданин в потенциална жертва на нарушение. Особено в светлината на решението по делото „Роман Захаров срещу Руската федерация“ (в което Евросъдът заявява, че нормативната липса на надежден контрол и възможност за защита от произвол при проследяването на комуникациите превръща всеки гражданин в потенциална жертва – б.р.).
Страсбург се интересува също каква информация за осъществявано спрямо тях наблюдение и в какви случаи могат да получат гражданите от Бюрото за СРС, от парламентарната комисия за контрол на службите, за възможностите за последващ контрол от издалия разрешението съдия. Настоява се и за коментар дали след решението на КС от 2015 г. промените в законодателството гарантират пропорционалност при намесата в личната сфера и осигуряват достатъчно защита срещу злоупотреби. ЕСПЧ специално се интересува и дали са налице изискваните от чл. 13 на Евроконвенцията ефективни върешноправни средства за защита срещу предполагаемите нарушения на техните права.
