Предложенията на Камарата на частните съдебни изпълнители да се възлага на съдебните изпълнители доброволно извънсъдебно събиране на вземания до размер на 10 минимални работни заплати не съответстват на възложените им от държавата публичноправни функции по принудително събиране на частноправни, а по възлагане – и на публичноправни притезания – член 2 ЗЧСИ и чл. 264 ЗСВ.  Неприсъщо е и на органи, натоварени с функции по принудително събиране, да извършват действия, без изпълняемото притезание да е удостоверено с изпълнителен лист или изпълнително основание – това е становището на Висшия адвокатски съвет, изпратено днес до работната група, оглавявана от зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова за изменения в ГПК.

Предложението на КЧСИ за нов чл. 426а в ГПК е постъпило на 23.04.2019 г., а срокът за становища е до днес, 21.05.2019 г.
Съвместяването в един орган на два вида функции – частноправни и публичноправни, особено ако се уреди доброволното събиране на вземания в частта на изпълнителното производство по ГПК, ще породи значителни проблеми при бъдещото му осъществяване и ще постави открити въпроси пред практиката, като: приложимия процесуален ред за доброволно събиране; допустимо ли е съдебните изпълнители да прилагат правилата на глава шеста ГПК при уведомяването и връчването на съобщения в това производство по доброволно събиране на вземания и последиците от неспазване на тези правила; защитните средства на страните и други лица, засегнати от доброволното събиране, срещу актовете, действията и бездействията на съдебните изпълнители в тази процедура, редът за осъществяване на имуществената отговорност за вреди и лицата, срещу която тя може да бъде осъществена – възложителят – кредитор или съдебният изпълнител, в качеството си на „извънсъдебен“ орган за доброволно събиране на вземания, се казва още в становището на Висшия адвокатски съвет.

Цялото становище вижте тук: https://www.vas.bg/p/s/t/stanovishte-426a-gpk-7357.pdf