Призив за повече достъпност до КС и въвеждане на индивидуалната жалба

Повече достъпност до Конституционния съд и въвеждане на индивидуалната конституционна жалба – този призив прозвуча днес на конференция на тема „Съвременните предизвикателства пред Конституционния съд при утвърждаването на правовата държава“. Тя се проведе в  зала „Тържествена“ на Съдебната палата в София.

Форумът бе посветен на издаването на български език на избрани решения на германския Федерален конституционен съд.  Редакцията на сборника е направена от Симона Велева, а научен редактор е доц. д-р Мартин Белов.

Гости бяха президентът Румен Радев, председателят на КС Борис Велчев и конституционни съдии, главният прокурор Сотир Цацаров, съдията от Федералния конституционен съд д-р Сибиле Кесал-Вулф, преседателят  на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, столичният кмет Йорданка Фандъкова. На пръв поглед смути отсъствието на стопанина на Палатата – председателя на ВКС Лозан Панов. Но той се оказа в служебна командировка.

Както Де факто вече информира, такъв сборник се издава за първи път у нас. И е за отбелязване – практиката на Федералния КС, създаден през 1951 г., е сред темелите на европейското конституционно правосъдие.

Събирането в зала „Тържествена“ тъкмо днес носеше своите особени белези. Случи се в деня след евровота – и това пролича в изказвания, особено навън (виж коментара на президента за евровота). По-важни бяха посланията „вътре“ – а те еднозначно напомняха, че без върховенство на закона демокрацията ще е мъртва.

Модераторът на събитието, Лазар Груев, даде тон на „особения“ прочит. Защото започна със собственото си представяне, наложено, по думитте му, от уважението към гостите. Визитката му, в собствен прочит, прозвуча така: „Казвам се Лазар Груев, професор в СУ, бивш конституционен съдия, бивш председател на Върховния касационен съд“. Извън това, продължи: Дълбоко съм убеден, че истинската причина днес да се съберем, е съпричастността ни към правосъдието и върховенството на закона. Защото това са ценностите на всяка демократична държава, а на върха на конструкцията е Конституционният съд.

Предизвикателството дойде от президента Радев. Макар че нашият КС е сравнително млад (от 1991 г. – б.р.), той се превърна в стожер на коституционния ред, отчете държавният глава. Не спести „турбуленцията“ на политическите ситуации за КС и все пак, бе положителен , – работата на нашия КС в защита на остовните граждански права и свободи е успешна, включително в контекста на членството ни в Европейския съюз. НО! Успешността на Конституционния съд, „ключът“ за неговата успешност, е достъпността му.  Факт е, обяви президентът, че и в момента нашият КС може да бъде сезиран от „нетрадиционни“ субекти – главния прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет. В същото време „усещането“, че нашият КС е все по-склонен да приеме и индивидуалната гражданска частна жалба се засилва, каза още Румен Радев.

Председателят на КС Борис Велчев (на снимката горе) бе лаконичен: Мислех си, че най-доброто място за представянето на този сборник щеше да е сградата на КС, но е технически невъзможно! И цитира ред основополагащи решения на Федералния конституционен съд.

Доц.Мартин Белов, зам.-декан на Юрдическия факултет на СУ, очерта и друго предизвикателство от сборника: че конституционните съдилища в Европа се уповават на смелостта на германския КС във взаимотношенията му със Съда на ЕС в Люксембург.

Снимки: Красимир Недев