Парламентът подновява работата си след изборната ваканция с обсъждане на ветото президента Румен Радев върху промените в Закона за държавната собственост. Те са свързани с бърза процедура за принудително отчуждаване на недвижими имоти в интерес на частни предприятия, обявени за национални обекти от Министерски съвет.
Румен Радев наложи вето върху закона с аргумента, че принципно подкрепя целта на законопроекта да се ускори процеса по изграждане на национални обекти и да се насърчат инвестициите в индустриалния сектор. Той обаче посочва, че липсва баланс между обществения интерес и защитеното от Конституцията право на собственост. Според държавния глава липсват ясни критерии за включване в списъка на национално важните обекти, което може да засегне редица частни имоти, без да има гаранции, че те са обекти за общо ползване в обществен интерес.
Президентът вижда и проблем при промените, които предвиждат специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии на собственици на имоти с обща площ над 50 декара, без да са ясни различните критерии, посочени за едри и дребни собственици на земеделските земи.
Вчера правната комисия отхвърли аргументите на държавния глава.
БСП няма да участват в дебатите по ветото, въпреки решението на Националния съвет от вчера социалистите да се върнат в парламента. Точно кога ще стане това, БСП ще решава днес.
11, часа
По-късно парламентът единодшуно отхвърли президентското вето. Депутатът от ” Обединени патриоти” ветото на държавния глава.
„За съжаление, ние сме свидетели, че от страна на президентската институция като че ли имаме връщане на закони напук – без да има съответната ясна и точна правна, коментира Христиан Митев от ОП.
Депутатът от ГЕРБ Александър Ненков заяви, че е защитен интересът на собствениците на земи, които подлежат на отчуждаване:
„Бяхме готови за този сериозен дебат, защото темата наистина е много важна. Подходили сме изключително отговорно с ясната цел да запазим все пак баланса между обществения интерес и частния такъв, съобразявайки се изцяло както и с решението на Конституционния съд от 2013 година, така и с нашето разбиране къде би бил балансът, така че да няма усещане, че частният интерес някак си се поставя под обществения“.