
При представянето на Сборника от решения на Федералния конституционен съд на Германия на 27 май, конституционният съдия и бивш зам. председател на ВКС и председател на Гражданската колегия Красимир Влахов е изнесъл доклад във връзка с прякото действие на конституционните норми, изводите и препоръките в който могат и трябва да станат водещо начало в дейността на законодателната власт при изработването на законите, при действията на изпълнителната власт в изпълнение на законите, както и при контрола упражняван от КС и от съдилищата във връзка с прякото действие на конституционните норми.
Влахов развива тезата си в рамките на един по – тесен аспект: защитата на изключителната държавна собственост във връзката й с опазването на природната среда и националните природни обекти, но изводите му важат за всички конституционни норми. И ако той се е ограничил да изследва този проблем само в рамките на приложението на нормата на чл. 18, ал.1 КРБ, която дефинира правния статут на обектите представляващи изключителна държавна собственост, за това има основателни причини. Точно при приложението на тази конституционна норма има фрапиращи нарушения на принципа за пряко действие на Конституцията / чл. 5, ал.2 / и то по отношение на един от обектите посочени в нея: крайбрежната плажна ивица. Публично известен, но пренебрегван от законодателната , изпълнителната и съдебни власти факт е, че тя е застроена в основната си част с хотелски, ваканционни и други видове комплекси, частно притежание, въпреки ясната конституционна норма, че тя, като изключителна държавна собственост не може да бъде отчуждавана, не може да бъде частно притежание, не може да бъде обект на застрояване.
Лично аз, повдигнах този въпрос в няколко публикация в Де факто още миналата година, провокиран от снимката на хотел „ Оазис”, нахално стърчащ върху плажа на Слънчев бряг, на няколко метра от морския бряг[1]. В началото на тази година, отново провокиран от отговорите дадени в рамките на парламентарен контрол от министър Петя Аврамова за застрояването на Черноморието и особено от изявленията на председателя на ВАС Георги Чолаков по повод решението на съда, с което окончателно се отхвърля искането на РДНСК – Бургас да бъде обявено за нищожно разрешението за строеж върху плажа Корал, също в публикация в Де факто под надслов: „Има ли давност за бетона по Черноморието?[2], направих подробен юридически анализ на становището на председателя на ВАС, според който, специалните закони, които предвиждат защита на Черноморското крайбрежие / ЗУЧК,ЗЗТ и др. / са приети сравнително късно и е нямало как да бъдат съобразени при издаване на разрешителни за строеж, възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ, реституирани имоти, направени заменки, покупки на земи от държавния и общински поземлен фонд, утвърждаване на устройствени планове и пр. Естествено, тези мои усилия останаха само интересна публикация, прочетена от малцина, но „ глас в пустиня” по отношение на някакви конкретни последствия в нашата правна и житейска действителност. За мен остана утешението да иронизирам тези, които считат, че законите не се отнасят за тях и действаща Конституция в тази страна е тяхната воля, защото бурното вълнение на морето в началото на годината причини значителни разрушения на много хотели и заведения намиращи се на „първа линия” на крайбрежната плажна ивица и с това претърпяха Божествено възмездие, вместо такова от закона.[3]
Много се надявам, след доклада изнесен от Красимир Влахов, положението да е различно. Направен е обстоен юридически анализ на приложението на принципа за прякото действие на Конституцията спрямо нормата на чл. 18, ал.1 КРБ, конкретизиран върху крайбрежната плажна ивица, като обект на изключителна държавна собственост и то от висококвалифициран юрист, заемал и заемащ най – висши длъжности в институциите на юридическата йерархия: ВКС и КС.
Влахов прави констатацията:
„ Публично известен факт е застрояването на част от крайбрежната плажна ивица чрез изграждане на хотелски комплекси на самия морски бряг”
И веднага задава въпроса:
„Това нарушение на Конституцията ли е? Конституционносъобразно ли е допускането / изрично или мълчаливо / на такова застрояване в закон”
От цялостния обстоен анализ на конституционната норма на чл.18, ал.1ал.1 , в частта за крайбрежната плажна ивица, последващите решения на КС и специалните закони детайлиращи приложението й, е направен недвусмислен, категоричен извод, че това фактическо положение е в нарушение на Конституцията.
Няма да се спирам и перифразирам този анализ – той заслужава и трябва да бъде прочетен внимателно от много по – широка аудитория, в сравнение с тази, пред която е изнесен доклада / надявам се, че Де факто, ще го публикува, а дано и други печатни и електронни издания се осмелят да направят същото /.
Искам да акцентирам само върху няколко извода в доклада:
- 1. Особено важно е разграничението, която прави Влахов между обектите представляващи изключителна държавна собственост, изброени в чл.18, ал.1, катопървите три: подземните богатства,крайбрежната плажна ивица и републиканските пътища „ имат специфичен статут, произтичащ директно от самата конституция, докато за останалите обекти, които не могат да бъдат определени само въз основа на конституционния текст, е необходимо критериите да бъдат изведени със закон”.
Този извод е от фундаментално значение. В този пункт, конституционната норма има пряко действие и не се нуждае от изясняване в специален закон.Той опровергава тезата, че всички тези явни нарушения на статута на крайбрежната плажна ивица е нямало как да бъдат избягнати, поради късното влизане в сила на специалните закони, по – конкретно: ЗУЧК влиза в сила 2008г. Теза, която дава индулгенция за всички тези очевадни нарушения на конституционната норма – повод за оправдания от страна на органи на изпълнителната власт, че нямало как да санкционират нарушителите, поради липса на закон. Още по –недопустимо и очевидно противоконституционно е становището на много съдебни състави, основано на същото съображение, резултат от което е и отмяната от съда на заповедта на началника на РДНСК – Бургас за обявяване на нищожност на разрешението за строеж върху плаж – Корал. И как съдебните състави да подкрепят спорадичните усилия на някои проверяващи органи да санкционират отделни нарушения, когато самият председател на ВАС, съдът, който контролира действията на изпълнителната власт, подържа тази явно несъстоятелна теза?
- Вторият, но не по важност извод в доклада на Влахов е, че законовата уредба „ не гарантира в необходимата степен запазването на този произтичащ от конституцията статут и допуска неговото нарушаване в частен интерес чрез промяна на предназначението и застрояване на територии, принадлежащи на крайбрежната плажна ивица”.Докладчикът изтъква, че законът, „който детайлизира конституционната уредба” трябва да бъде такъв, който обезпечава защитата на съответните обекти, а не закон, който подменява волята на конституционния законодател относно техния статут” / к.м /.
В тази връзка, заслужава да се обърне сериозно внимание на анализа направен от Влахов на ЗУЧК, който „ по принцип” забранява строителството в стометровата зона А, но с редица конкретни разпоредби, в частност – с § 5, ал.1 от ПЗР:
„легалазира едно конституционно нетърпимо правно положение, при което в периода
до 2008г. терени, принадлежащи към плажната ивица, са били отчуждавани в частна полза чрез замени
реституция по реда на ЗСПЗЗ, продажби и пр., застроявани или предвидени за застрояване чрез включването им в границите на територии за застрояване, според общите устройствени планове на общините, въз основа на които подробните устройствени планове конкретизират застрояването” .
- Третият извод е, че „законът на практика е ограничил приложението на конституционната уредба на плажната ивица като изключителна държавна собственост до пясъчните дюни”.
Проблемът с дюните беше повод за остра обществена реакция, след като такива се оказаха в границите на частни имоти. Във връзка с такива случаи беше и решение № 12/ 2013г. на КС, което обяви за противоконституционни разпоредби на чл. 17,ал.1,т.6 и чл. 17а, ал.1, т.2 ЗУЧК допускащи промяна на предназначението и застрояването на поземлени имоти в зона А и на дюни, на определени основания.
Както изтъкнах с анализа си в публикацията „ Има ли давност за лбетона по Черноморието”: „ Дюните не са изолирани, случайно попаднали елементи върху частен имот,, те са неотделима част от тази ивица”.
В доклада на Влахов изрично се посочва, че КС се е произнесъл само „ в предметния обхват на искането” за обявяване на противоконоституционност.
„ В останалата си част на законова уредба, която допуска изобщо застрояването на територията на крайбрежната плажна ивица, не е атакувана и следователно тази възможност продължава да съществува” / к.м. /.
Тази констатация продължава с обобщен извод:
„ Така създадената обща законова рамка на статута на крайбрежната плажна ивица очевидно е в конфликт с основния закон. Според конституцията крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост и като такава не може както да бъде отчуждавана, така и застроявана. Логиката на закона обаче е точно обратната – след като той допуска на плажовете да се строи, то само тази част от тях, която е останала незастроена е обект на изключителна държавна собственост / докато не бъде застроена по силата на общ устройствен план на общината /.”
ТОВА Е ФАКТИЧЕСКОТО И ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ, което се разкрива от анализа на Влахов / който е перфектен и към който безусловно се присъединявам – такъв е и моя извод в публикацията „ Има ли давност за бетона по Черноморието”, с малко по – различни аргументи, но еднакъв с генералния извод, че защитата на крайбрежната плажна ивица е гарантирана от прякото действие на конституционната норма на чл. 18, ал. 1 КРБ /.
С оглед на този извод, Влахов, като водещ юрист и общественик, задава въпроса:
„Защо изобщо законът допуска това застрояване в нарушение на конституцията?”
И стига до извода: „ Конституционно нетърпимото / според мен / правно и фактическо положение по отношение на крайбрежната плажна ивица в крайна сметка е създадено от самата държава”.
И заключава: щом е така, „ само тя чрез органите на законодателната и изпълнителната власт е в състояние да премахне последиците от създадената от нея противоправност”.
Това е възможност, за която законите и конституцията са посочили начини за постигането й. Влахов ги посочва:
– за „Законодателната власт – чрез съответна на конституцията промяна на законодателството, осигуряваща адекватна защита на крайбрежната плажна ивица….”
– за Изпълнителната власт, в лицето на министъра на МРРБ и областните управители –„ чрез предявяване на искове за собственост на държавата срещу всички легитимиращи се като собственици и изградили сгради върху крайбрежната плажна ивица, както и чрез обжалване на общите устройствени планове…”
Реалистично ли е да бъдат изпълнени тези препоръки на Влахов, които несъмнено са съобразени със закона?
Обществено – политическата действителност в Република България обаче е твърде далеч от възможността за приложение на тези способи, които са нормални в една правова държава.
Надеждата законодателната власт да осъществи промяна на законодателството, осигуряваща адекватна на конституцията защита на крайбрежната плажна ивица е твърде илюзорна. Тази законодателна уредба, която Влахов аргументирано подлага на остра критика е създадена последователно по време на мандатите не на едно НС и е резултат от натиска на лобистки интереси на силни икономически кръгове, съчетан с лични интереси на народните представители, ясно изразено нихилистично отношение на същите към принципите на конституцията и с прояви на опортюнизъм в отделни случаи от страна на КС. Да се очаква, че сегашният парламент, или друг подобен нему, ще извърши такава законодателна промяна е безпочвена надежда. Само коренна промяна в обществено – политическата ситуация би могла да даде надежда за поставяне нещата в съответствие с подменената с това законодателство, както подчертава Влахов, воля на конституционния законодател
По отношение намесата на изпълнителната власт, Влахов сам оценява „Идеята, че държавата е в състояние по съдебен път да защити правото си на изключителна държавна собственост върху крайбрежната плажна ивица изглежда екзотична”. Тя безспорно е съобразена със закона, но защитата на обществения интерес се нуждае от личности изпълняващи обществени функции, които да служат на обществото, а не на партийни или групови, частни интереси и да се съобразяват с политическата конюнктура. Малцина са такива и свидетели сме на твърде малко случаи на завеждане на такива искове и на твърде много пропуски да се защити накърнената изключителна държавна собственост, ярко доказателство за което застрояването на преобладаващата част от крайбрежната плажна ивица.
Сезирането на съда е едната част от проблема за санкциониране на застрояването, но твърде важно е органите на изпълнителната власт да получат съдействие и защита на обществения интерес от съдебната власт. Влахов подчертава, че има прецеденти за успешно водени искове и сочи конкретни случаи по казуси за общинска собственост във Варна, Балчик, Шабла, даже и такива с мотиви сходни на изложените от него. Но по мои наблюдения, това не е константна, непротиворечива практика. Често съдебни състави се заплитат в дебрите на тези критикувани от него законодателни разрешения и промени и през гората от многобройни, често неясни, противоречиви разпоредби, не виждат прекия път сочен от конституционната норма Христоматиен пример за това е отмяната от съда на заповедта на РДНСК за нищожност на строителното разрешение за строеж върху плажа – Корал, на все още безметежно съществуващия върху плажа на Слънчев бряг хотел „ Оазис”, както и на десетки, дори стотици други подобни примери, при които е построено или се строи на „ първа линия”, т.е върху крайбрежната плажна ивица.
От опита който имам от конкретни случаи, от съдебни дела заведени от гражданки сдружения и постъпки правени от такива пред органите на изпълнителната власт, прокуратурата и други контролни органи, се убедих, че съществува нежелание и дори съпротива, от тези институции да се промени съществуващото статукво по отношение на това, както Влахов се изразява, „ конституционно нетърпимо правно положение / бих прибавил: и фактическо /. Очевидно е, че липсва политическа воля този проблем да бъде поставен за разрешение. Пример за това е посочения от Влахов § 5, ал.1 от ПЗР на ЗУЧК, който на практика легализира извършените нарушения до приемането на този закон. Няма как да се формира тази политическа воля при наличието понякога на зависимости на партиите, особено на общинско ниво, или поне на отделни личности от тях, от мощни икономически групировки, които имат определени бизнес – интереси в мащабното застрояване на българското Черноморие. Понякога отделни политици демонстрират явен личен интерес и участие, като куриозния случай с двуетажната „ битовка” на Марешки на плажа на Кабакум, която слиса със съществуването си министър Л. Павлова през 2012г. но всички закани тя да бъде съборена останаха без последствие и дори съдът не намери, че мястото й не е там. Това е само дребен куриоз на фона на солидните многоетажни хотели, разположени за удобство на летовниците на самия плаж, на метри от морето, който е превърнат на практика в частен плаж.
За нежеланието и съпротивата на институциите и политиците да поставят ребром проблема може би има обективни причини: твърде много са нарушенията на конституционната норма, твърде далеч се стигна с „бетонирането” на крайбрежната плажна ивица поради бездействието на властта, поради което практически и правно е извънредно трудно да се възстанови изискваното от конституцията положение. Това обаче не означава, че трябва да се примирим съществени части от крайбрежната плажна ивица да се превърнат в частно притежание. Има законодателни, административни и съдебни способи тези нарушения да бъдат санкционирани. Недостатъчната политическа воля трябва да бъде компенсирана с осигуряване на по – широки възможности на гражданското общество активно да съдейства за разкриване и санкциониране на нарушителите. В това отношение, българската държава е в дълг спрямо своите граждани. Правят се всевъзможни пречки те да упражнят гарантираните им с конституция право на чиста природна среда, на свободно ползване на крайбрежната плажна ивица, както и на защита на тези права. В тази връзка, изключителна важна е критичната забележка на Красимир Влахов: „… гражданите неоправдано са лишени от право на жалба, което не позволява ефективна защита на обществения интерес”. Бих добавил също, че и съдът е в дълг към гражданите и обществото като цяло – и това се отнася особено до административните съдилища и ВАС – със несъобразени с прякото действие на конституционните норми съдебни актове, както и с ограничаване правото на гражданки сдружения и отделни граждани да атакуват неправилни действия, актове, сделки и пр. на административните органи, чрез едно недопустимо ограничително и противоречащо на конституционните принципи, върху които са основават правата на българските граждани, тълкуване на понятието „ правен интерес”.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: докладът на Красимир Влахов е от изключително значение не само за юридическата общност, но и за цялото българско общество. Той трябва да стане достояние не само на участниците в аудиторията, пред която е изнесен, а на цялата юридическа общност, на институциите на изпълнителната, законодателната и съдебна власт, както и на широки обществени кръгове.
[1] Крайбрежието е завладяно от олигархични и мафиотски структури. Де факто, 12.06.2018г. [2] Де факто, 19.02. 2019г. Петър Обретенов, Има ли давност за бетона по Черноморието?. [3] Петър Обретенов, Стигнахме дотам Господ, а не законът да ги наказва. Де факто, 06.03.2019г.