DeFakto.bg DeFakto.bg
Отмяната на втората съдебна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откакто у нас има Закон за достъп до информация.
Коментарът е на адвокат Александър Кашъмов, шеф на правния екип на Програма „Достъп до информация“. Днес от ПДИ представиха доклада си за състоянието на достъпа до информация през 2018 г.
Конкретно Кашъмов имаше предвид поправките, „разтоварили“ Върховния административен съд от дела, и направени с преходни разпоредби на АПК. Промените са в сила 1 януари тази година. Така на една инстанция, без касация, останаха и казусите за достъп до информация, по които решението на административния съд вече е окончателно.
Върху тези и други промени в АПК имаше президентско вето, отхвърлено от парламентарното мнозинство. Те бяха оспорени и пред КС, но безрезултатно.
При това положение вече липсва механизъм за уеднаквяване на съдебната практика по достъпа до информация, а единственият ефективен контрол за спазване на това право – съдебният, е съществено отслабен, заяви Кашъмов.
В същото време, според данните от докладите на МС за състоянието на администрацията, в които се отчитат и заявленията за достъп до информация, броят на отказите се увеличава. Докато през 2016 г. те са били 501, през 2018 г. вече са надхвърлили 1000. Развивала се е обаче и съдебната практика и през 2018 г. над 33 % от отказите са отменени като незаконосъобразни.
„В този смисъл съдилищата са ключов фактор. Тук отмяната на втората съдебна инстанция е почти фатален сегмент, който ще развали средата. А достъпът до информация е антикорупционно средство. Вариантите са няколко – връщане на втората инстанция, въвеждане на административен контрол или на независим орган – информационен комисар, за който ПДИ отдавна настоява“, обобщи Кашъмов.
Като други важни законодателни моменти през 2018 г. той открои старта на прилагането на еврорегламента за защита на личните данни GDPR и необходимостта правото на достъп до информация да остане гарантирано пълноценно.
„ВАС е създал обемна и качествена практика по този въпрос, но трябва да се положат усилия за уеднаквяване и координиране на тези балансиращи функции. Надяваме се, че и КЗЛД ще играе позитивна роля. През последните месеци техни становища пораждат оптимистични очаквания“, каза юристът.
Третото законодателно предизвикателство е новият Закон за търговската тайна. Рисковете са защитата срещу нелоялните практики в бизнеса да не се превърне в повсеместна секретност.
„Важно е да се осъзнава, че основната цел на новия закон е да не се позволява „шпионирането“ на конкурентите, а не да се пречи на публичността на информацията и да се въвежда ненужна секретност. Публичността на договорите, в които едната страна е държавен орган или общинска институция, остава“, категоричен бе Кашъмов.
Препоръча също на Народното събрание да подобри собствените си практики, като спазва сроковете за обсъждане и правилата на законодателния процес – например че предложенията за второ четене не могат изцяло да променят същността на приетите на първо четене поправки.
Адвокат Кирил Терзийски от ПДИ представи статистика: през 2018 г. от програмата са се занимавали с общо 41 жалби по дела за достъп до информация, от които 23 на журналисти, 11 – на граждани, 6 – на НПО, една на политическа партия – „Да, България“ срещу НАП.
От постановени 60 съдебни акта, 50 решения са в полза на търсещите информация, 9 – в полза на администрацията.
Напомнено бе и за дело на гражданин по повод обявената от столичния кмет Йорданка Фандъкова 100 хил.лева глоба на строителния надзор за некачествения ремонт на „Граф Игнатиев“. На отправено заявление по ЗДОИ за предоставяне на документи, доказващи налагането на тази санкция, общината е препратила към собствения си сайт и направеното там съобщение. Това дело вече е спечелено на първа инстанция, но общината пуска жалби и частни жалби до ВАС.
Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева изтъкна, че едва 10 % от проучваните 564 институции са създали система за работа с електронните заявления.
Трябва да има общ модел на интернет страниците на институциите, категорична бе тя.
