Последни новини
Home / Законът / Фейсбук може да бъде задължен да издирва клеветнически коментари (и подобните им), ако произлизат от един и същ ползвател

Фейсбук може да бъде задължен да издирва клеветнически коментари (и подобните им), ако произлизат от един и същ ползвател

Defakto.bg

 

Според генералния адвокат Szpunar Facebook може да бъде задължен да търси и да идентифицира всички коментари, идентични на клеветнически, чиято незаконност е била установена, както и на подобните им коментари, доколкото произлизат от същия ползвател.

Това е заключението на генералния адвокат по дело C-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek/Facebook Ireland Limited.  В настоящото дело разглежданото право на Съюза не урежда въпроса дали Facebook може да бъде задължен  да премахне спорните коментари в целия свят

 

Казусът

Г-жа Eva Glawischnig-Piesczek, която е била депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група Die Grünen („Зелените“) и федерален говорител на тази група, иска от австрийските юрисдикции да постановят определение за допускане на обезпечение срещу Facebook1 за преустановяване на публикуването на клеветнически коментар.

Всъщност ползвател на Facebook споделя на личната си страница статия на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“.  Вследствие на тази публикация във Facebook е генерирано умалено изображение на уебсайта oe24.at, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г-жа Glawischnig-Piesczek.  Във връзка с посочената публикация този потребител освен това публикува унизителен придружаващ коментар по адрес на г-жа Glawischnig-Piescze. Това съдържание е било достъпно за всеки ползвател на Facebook.

Тъй като Facebook не премахва въз основа на искането ѝ този коментар, г-жа Glawischnig-Piesczek подава молба Facebook да бъде задължено да преустанови публикуването и/или разпространението на нейни снимки, когато в придружаващия текст се разпространяват идентични и/или „подобни по смисъл“ твърдения.

Първоинстанционният съд постановява исканото определение за допускане на обезпечение, вследствие на което Facebook блокира достъпа до първоначално публикуваното съдържание в Австрия.

Върховният  съд на  Австрия,   сезиран като последна инстанция по това дело приема, че въпросните изявления имат за цел да накърнят честта на г-жа Glawischnig-Piesczek, да я обидят и да я оклеветят.

Сезиран да се произнесе дали съдебното разпореждане за преустановяване на нарушение може да се разшири по отношение на същите и/или подобни по смисъл изявления в целия свят, за които Facebook не знае, Върховният съд отправя преюдициално запитване до Съда за тълкуване в този контекст на Директивата за електронната търговия2.

Съгласно тази директива доставчик на хостинг услуги (и следователно оператор на платформа на социална мрежа3, какъвто е Facebook) по принцип не носи отговорност за информацията, съхранявана от трети лица на сървърите му, когато не е знаел за незаконния ѝ характер.  Все пак ако е уведомен за неправомерния ѝ характер, той е длъжен да я премахне или да блокира достъпа до нея. Нещо повече, Директивата предвижда, че на доставчик на хостинг услуги не може да бъде наложено общо задължение за контрол над информацията, която съхранява или общо задължение да търси активно факти и обстоятелства за незаконна дейност.

Заключението

В заключението си от днешния ден генералният адвокат Maciej Szpunar счита, че Директивата за електронната търговия допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, какъвто е Facebook, да бъде задължен със съдебно разпореждане да търси и да идентифицира информацията, която е идентична на тази, която издалата това съдебно разпореждане юрисдикция е квалифицирала като незаконна, сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация.

Според генералния адвокат този подход позволява да се осигури справедливо равновесие  между разглежданите основни права, а именно защитата на личния живот и на правата на личността, на правото на стопанска инициатива и на свободата на изразяване на мнение и на информация. От една страна той не изисква сложни технически средства, които могат да представляват извънредна тежест.  От друга страна предвид лесното възпроизвеждане на информацията в интернет среда, той е необходим за гарантиране на ефективната защита на личния живот и на правата на личността.

Със съдебно разпореждане доставчикът може да бъде задължен да търси и да идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, но само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил тази информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация трябва да гарантира, че последиците от разпореждането ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.

Задължение за идентифициране на информация, която е подобна, произхождаща от всеки един ползвател, не би осигурило справедливо равновесие между разглежданите основни права. От една страна търсенето и идентифицирането на такава информация би изисквало скъпи решения. От друга страна изпълнението на тези решения би довело до цензура, така че свободата на изразяване на мнение и на информация би могла системно да бъде ограничавана.

Нещо повече, според генералния адвокат тъй като Директивата не урежда териториалния обхват на задължението за премахване на информация,  разпространявана чрез платформа на социална мрежа, тя допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне тази информация в целия свят. Освен това териториалният обхват не се урежда и от други разпоредби на правото на Съюза, доколкото в конкретния случай искането на г-жа Glawischnig-Piesczek не се основава на правото на Съюза, а на общи разпоредби от австрийското гражданско право в материята на накърняването на личния живот и на правата на личността, включително клеветата4, които не са хармонизирани. Както въпросът за екстериториалното действие на съдебно разпореждане, налагащо задължение за премахване на съдържание, така и този за териториалния обхват на такова задължение би трябвало да бъдат предмет на анализ с оглед на международното публично и частно право.

Освен това генералният адвокат счита, че Директивата допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информацията, която е подобна на квалифицираната като незаконна, след като е бил уведомен от засегнатото лице, от трети лица или от друг източник, тъй като в такъв случай задължението за премахване на съдържание не включва общо задължение за контрол над съхраняваната информация.

 

1 Става въпрос по-конкретно за Facebook Ireland, което поддържа платформа на социална мрежа като дъщерно дружество на Facebook Inc. само за потребителите извън САЩ и Канада.

2 Директива 2000/31/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар  (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

3 Решение от 16 февруари 2012 г., SABAM (C-360/10, вж. също прессъобщение № 11/12).

4 Генералният адвокат отбелязва, че г-жа Glawischnig-Piesczek не се позовава на правата във връзка със защитата на личните данни, които са хармонизирани на равнището на Съюза.

 

About De Fakto

Проверете също

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

СРС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Христо Шопов заради непреведена на английски фраза

Софийският районен съд върна на Софийската районна прокуратура обвинителния акт срещу актьора Христо Шопов за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.