DeFakto.bg DeFakto.bg
В позиция до медиите Министерството на труда и социалната политика остро възразява срещу манипулативните твърдения и неверните интерпретации в социалните мрежи, че от 1 януари 2020 г. ще влязат в сила законодателни промени, с които ще се даде възможност „да се отнемат деца в рамките на 24 часа без съдебна заповед по анонимни сигнали “.
Това е пореден опит на ведомството да реагира на кампанията организирана през социални мрежи срещу Закона за закрила на детето, която премина и към разпространяване на листовки със спорно и невярно съдържание, както и с категоричен отказ да се дискутира темата.
По този повод от министреството заявяват, че целта на промените единствено е да регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г. Експертите напомнят, че в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“. В същия закон от 2003 г. е регламентирано „задължение за съдействие“ като всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми компетентните за това органи. Същото задължение има и лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
Ето какво още се казва в позицията:
Деца се настаняват извън семейството само след съдебно решение при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в закон и винаги подлежи на съдебен контрол.
Неверни са и твърденията, че с промените в законодателството се регламентират „нови основания и правомощия за отнемане на деца“.
Основанията за настаняване на дете извън семейството са регламентирани в чл. 25 от Закона за закрила на детето още през 2009 г. и не са променяни и разширявани с приетите на 7 март промени в законодателството в областта на закрилата на децата. Съгласно действащите от вече 10 години текстове като мярка за закрила извън семейството може да бъде настанено дете:
- чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
- чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
- чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
- което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
- в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
- чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В чл. 26, ал.1 на Закона за закрила на детето е направена промяна, която не внася нов смисъл и ново съдържание в действащия от 2006 г. текст. Редакцията е продиктувана единствено от промяна в терминологията в областта на социалните услуги и е свързана с премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца. В сегашната разпоредба е записано, че: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда“. Новият текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., гласи: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда“.
Същата е логиката и за направените промени в чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Действащата от повече от 13 години разпоредба гласи: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето“. В променения текст, който ще влезе в сила на 1.01.2020 г., е записано: „Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето“. И тук в новата редакция няма нов смисъл и ново съдържание, а е свързана единствено с новата терминология във връзка със закриването на специализираните институции като форма на грижа за деца.
От министреството добавят няколко примера за невярно представяне на промените в Закона за закрила на детето и Семейния кодекс:
(извършени със Закона за социалните услуги)
|
СЕГАШНА НОРМАТИВНА УРЕДБА
|
ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО |
| ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО | |
| Член 25:
Основания за настаняване извън семейството Чл. 25. (1) Може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. (2) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. |
НЯМА ПРОМЯНА.
Разпоредбата на чл. 25 в настоящата й редакция действа още от 2009 г. Посочените в нея основания за настаняване извън семейството не са разширявани с последните промени.
|
| Член 26, ал. 1:
Чл. 26. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
* В болд са променените думи.
Разпоредбата на чл. 26 в тази редакция действа още от 2006 г.
|
Чл. 26. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
* В болд са променените думи.
В текста няма нов смисъл и ново съдържание. Промяната е свързана единствено с въведената със Закона за социалните услуги промяна в терминологията в областта на социалните услуги, която налага премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца. |
| Член 27, ал. 1:
Чл. 27. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
* В болд са променените думи.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 действа още от 2006 г.
|
Чл. 27. (1) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
* В болд са променените думи.
В текста няма нов смисъл и ново съдържание. Промяната е свързана единствено с въведената със Закона за социалните услуги промяна в терминологията в областта на социалните услуги, която налага премахването на специализираните институции като форма на грижа за деца. |
| Член 31:
Чл. 31. (2) Приемното семейство може да бъде и професионално. Професионалната приемна грижа е въведена през 2007 г. Чл. 31. (4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с доставчик на социална услуга „приемна грижа“.
* В болд са променените думи.
|
Чл. 31. (4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция „Социално подпомагане“.
* В болд са променените думи.
Няма промяна в смисъла на досега действащата разпоредба. Промяната е чисто терминологична и е свързана с отпадането на понятието „доставчик на социална услуга „приемна грижа“. |
| СЕМЕЕН КОДЕКС | |
| Член 93, ал. 2 и ал. 3:
Чл. 93. (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. (3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
* В болд са променените думи. Сегашните основания за допускане на осиновяване без съгласие на родителя са въведени в Семейния кодекс още през 2009 г. Допускане на осиновяване без съгласие на родител съществува още от 1985 г.
|
Чл. 93. (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. (3) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
* В болд са променените думи.
Няма промяна в смисъла на досега действащите разпоредби. Промяната е терминологична и е свързана със закриването на специализираните институции за деца и премахването им като форма на грижа за деца, както и премахването на понятието социална услуга в общността – резидентен тип. |
