DeFakto.bg DeFakto.bg
Трима депутати предлагат още изменения за второто четене на ЗОДОВ
Да се предвиди изрична отговорност на Народното събрание за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС. Това предлагат за второ четене шефът на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ) и Хамид Хамид (ДПС).
Предложенията са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). А Александрова и Хамид са вносители на двата проекта за промени, гласувани на първо четене от парламента.
Срокът за предложения за второ четене изтече.
Дотук Народното събрание прие, че занапред отговорност за нарушаване на правото на ЕС ще се търси по ЗОДОВ. Като те ще разглеждат по реда на АПК от административните съдилища и ВАС, когато вредите са причинени от административна дейност или от правосъдната дейност на същите съдилища. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда на ГПК от общите съдилища и от ВКС, които също ще се произнасят и по исковете срещу тях.
Предлаганите сега изменения за второ четене допълват: по реда на АПК ще се разглеждат исковете за нарушения на правото на ЕС и когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на Народното събрание (чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ).
И още: добавя се текст за предявяването на иск срещу няколко ответници (чл 2в, ал.3 ЗОДОВ). Той ще се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е Народното събрание, административен съд или ВАС, или юридическо лице, когато вредите са причинени при или по повод административна дейност.
Остава правилото, че за въпросните дела се дължи проста държавна такса в размер, определен в тарифата на МС.
Така се запълва наличната в момента празнина за искове срещу Народното събрание за нарушаване на правото на ЕС, мотивират се Анна Александрова и Хамид Хамид.
Отделно те предлагат още в АПК да се предвиди, че държавните и общински органи също трябва да заплащат такса за подаване на частни жалби в размера, определен за граждани (чл. 235а АПК). Както и че гражданите в затруднено материално положение могат да поискат освобождаване от държавна такса и при обжалване на определения и разпореждания.
На първо четене депутатите вече гласуваха предложението на Хамид занапред по-ниски държавни такси (30 лв. за граждани и 200 лв. за организации) да се плащат и по делата за социално подпомагане. След мащабните изменения в АПК, в сила от 1 януари т.г., при които таксите за касационното производство нараснаха драстично, по-ниски размери бяха предвидени по делата за пенсионно, здравно и социално осигуряване, но не и за подпомагането.
За второ четене Александрова и Хамид допълват още АПК в тази част, като изрично изписват кои са „дела по пенсионно, здравно, социално осигуряване и подпомагане“. В изброяването са посочени делата, разглеждани по КСО, Закона за здравното осигуряване, Закона за семейните помощи за деца. Както и оспорвания на административни актове по Закона за социалното подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето.
Отговорност за нарушения на всички права по Конвенцията, присъждане на разноски по ЗАНН
Отделни предложения за второ четене по ЗОДОВ е внесъл Крум Зарков (БСП).
В голямата си част те преповтарят неговия проект по закона, необяснимо отхвърлен още на първо четене от парламентарното мнозинство тази година, без дебати и обяснения.
Така Зарков повторно настоява в ЗОДОВ да се въведе „Отговорност за дейност на разследващите органи и органите на съдебната власт за нарушения на Конвенцията“. Така занапред държавата, освен за незаконни арести, обвинения, наказания, мудно правосъдие да отговаря и за „вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушения на други права, защитени от Конвенцията, извършени от разследващите органи или органите на съдебната власт“ (чл. 2г). Като тези искове се разглеждат по реда на ГПК.
Мотивите са в практиката на Евросъда по човешките права по делата срещу България, като ред решения открояват липсата на генерално ефективно вътрешноправно средство за защита съгласно чл. 13 от Конвенцията, заради което страната ни продължава да е осъждана.
И още – с друга промяна се въвежда и отговорност за дейност на администрацията за нарушения на Конвенцията. Като в нов текст (чл. 2д) се предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушения на права, защитени от Конвенцията, извършени от техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Като тези искове се разглеждат по реда на АПК.
Това ще помогне да се преодолее противоречието при определянето на „административна дейност“ по ЗОДОВ, когато става дума за действия на полицейските органи. Проблемът е установен от Евросъда в решенията по делата „Гуцанови срещу България“ от 2013 г., както и „Димова-Иванова и Иванов срещу България“ от 2018 г.
Друго предложение е законът да уреди какво се случва, когато искът е подаден пред съд, който е и ответник по него. В тези случаи „съдът изпраща иска на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“ (чл. 7, ал. 2), предвижда проектът.
Конкретният повод е решението на ЕСПЧ по делото „Боян Господинов срещу България“ от 5 април 2018 г., с което е прието нарушение на правото на безпристрастен съд от Окръжния съд в Стара Загора, който бидейки ответник по дело за мудно правосъдие е гледал и наказателен процес срещу жалбоподателя.
Ново предложение е със заключителна разпоредба на ЗОДОВ да се създаде нова норма в Закона за административните нарушения и наказания (чл. 63, ал. 3): B cлучаите по ал. 1 районният, съответно административният съд, присъжда разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, а ако другата страна е имала такъв минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно наредбата на Висишя адвокатски съвет.
Целта е да се предолее проблемът, който в момента съществува заради невъзможността по ЗАНН да се присъждат разноски, мотивира се Крум Зарков. Въпросът е бил предмет и на тълкувателната дейност на ВКС и на ВАС.
И още: Липсата на възможност да се присъждат разноски, особено в случаите на отмяна на наказателното постановление, не позволява на спечелилата делото страна да възстанови разходите си, включително за адвокат. Единствената възможност да го направи е да води отделно дело по ЗОДОВ, което коства допълнително време, усилия, разноски, а и натоварване на административните съдилища с дела с предизвестен финал.
Сега се предлага и в първоинстанционното, и в касационното производство по ЗАНН да се присъждат разноски, включително за възнаграждение на адвокат, ако спечелилата страна е имала такъв. Като е направено разграничение – ако спечелилата страна е органът, издал наказателното постановление, се присъжда минималното адвокатско възнаграждение.
