Положителни тенденции за укрепване на законосъобразността, идеи за някои нормативни промени и заявки за активни комуникации с гражданите и подобряване на контактите с неправителствени организации. Това отчете новият председател на Бюрото за СРС Пламен Иванов (на снимката) пред парламента в първата си публична изява след избора му на поста в края на миналата година.
А депутатите без дебат гласуваха отчетите за работата на Бюрото и за 2017 г., и за 2018 г. Случва се, след като миналата година отчетът на първия председател – Бойко Рашков не се дореди до пленарна зала. При последното му изслушване в пленарна зала Рашков взриви духовете с констатацията, че Бюрото вече не може да гарантира 100 % на гражданите, че не са обект на незаконни СРС, тъй като със заповед на главния прокурор им се отказва достъп до материалите от прилагането им.
Днес разбрахме, че всичко е наред. И, за разлика от предни години, Бюрото за контрол на СРС през 2018 г. не е открило нито един случай на неправомерно ползване на спецсредства.
След избора през декември 2018 г. в петчленното Бюро остана само един юрист – Огнян Стоичков, който бе негов член и в първия му мандат. Председателят Пламен Иванов, номиниран от „Воля“, е със солиден стаж в Национална служба „Сигурност“, прераснала в ДАНС, където оглавява отдел.
Отчетите
През 2017 г. обект на СРС са били 2748 лица (срещу 2749 предната година), приложените оперативни способи са 17 714 (срещу 14 382 за 2016 г.), изготвени са 1670 броя веществени доказателствени средства.
За 2018 г. са използвани СРС по отношение на 3046 лица, поисканите оперативни способи за прилагане са 16 002 броя. Исканията за СРС са 6 099, дадени са 5 328 разрешителни и постановени 771 броя откази.
Най-често СРС са искани за престъплени по чл. 321 – организирани престъпни групи, чл. 354а – наркопрестъпления, чл. 234 – акцизни стоки, чл. 209 – измама, чл. 195 – кажба и чл. 301 – подкуп. Заявители са били МВР, прокуратурата, ДАНС, военната полиция към МО. Имало е и искания от КПКОНПИ.
Най-много разрешителни е дал спецсъдът – 2 542, следват ОС-Пловдив – 333, ОС-Стара Загора – 258, СГС – 190.
Най-много са били исканията за подслушване, следвани от наблюдение, проследяване, проникване, проверка на кореспонденцията, белязване. Служител под прикритие е използван в 22 броя случаи, доверителна сделка – 16 броя, контролирана доставка – 2 броя.
Неправомерното използване на СРС
Образувани са 115 преписки за проверки на неправомерно ползване на СРС, като 106 от тях са по сигнали на граждани. В 5 случая Бюрото се е самосезирало, общо 4 сигнала са постъпили от ресорната парламентарна комисия, прокуратурата и Софиския окръжен съд.
За разлика от предните години – от 2014 г. насам, през 2018 г. няма констатиран нито един случай на неправомерни СРС. През 2014 г. са били уведомени 4 граждани, през 2015 г. – 10, през 2016 г. – 5, през 2017 г. – 1.
Отчетени са две окончателно приключили дела по ЗОДОВ за неправомерно използване на СРС спрямо граждани.
Приключило е първото такова дело пред ВКС. На базата на акт на Бюрото, приет за официален свидетелстващ документ, върховният съд е приел, че СРС е използван за деяние, което е било декриминализирано. Присъдено е обезщетение от 4 000 лева.
С окончателно решение на СГС има и второ такова дело – присъдени са 5 000 лева обезщетение за нарушения през 2013 г, на базата на проверка на Бюрото след самосезиране.
Предложения
В отчета се правят предложения за законови промени. Сред тях: да се синхронизират реда и срока за унищожаване на информация в ЗСРС и в НПК. Да се предвиди ред за унищожаване на ВДС, които не са използвани за нуждите на наказателния процес. С цел свевременното изготвяне на ВДС и изполването им в досъдебното производство да се обсъди възможността в протоколите да отпадне текстовото възпроизвеждане на информацията, придобита чрез СРС. Въвеждане на единен електронна система на заявителите за лицата, спрямо които са използвани СРС.
Дадените заявки са за: активно наблюдение на процесите, активна работа по сигналите на граждани, подобряване на комуникацията с неправителствени организации, международен обмен на информация, въвеждане на електронен регистър на СРС.