DeFakto.bg DeFakto.bg
Това е мнението на Министерския съвет
Становище по дело №5 от тази година на Конституционния съд гласува днес кабинетът. Става дума за делото, пряко свързано с казуса за „царските имоти“.
А мнението на Министерския съвет по него е категорично – обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, няма конститутивно и възстановително действие.
Как се разшифрова всичко това?
Делото в КС бе образувано по искане на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева от Върховния касационен съд. Това е съставът, който трябва да каже последната дума в спора за „Царска Бистрица“. Дотук на две инстанции – в Софийския окръжен съд и в Софийския апелативен съд имотът, един от най-апетитните сред т.нар. царски имоти, безспорно бе признат за държавен. Досега, впрочем, държавата не е загубила в съда нито едно от делата, заведени срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за дворците и горите. Интересите на държавата по повечето от тях се защитават от кантората на Ирен Савова. А без окончателно решение все още са делата за „Царска Бистрица“, „Врана“ (то бе спечелено на първа инстанция в СГС) и за 16 500 дка рилски гори (единственото още нерешено на първа инстанция, в Софийския окръжен съд).
Позицията на държавата, както и на ред съдебни състави, е неизменна – на бившия цар и премиер са връщани имоти, които никога не са били частна собственост на фамилията. И още – ставало е на негодно основание – решението на КС от 1998 г., обявило за противоконституционен еднократния закон за конфискация имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г., което няма и не може да има ефект на реституция. Защото само и единствено за Симеон връщането на имоти не почиваше на изричен регламент, както бе за всички останали български граждани. (Трето и четвърто е, че то ставаше основно при управлението „Сакскобургготски“ от подчинен на премиера областен управител и от поземлена комисия).
С две думи – „онова“ решение на КС от 1998 г., в което съдът се произнесе по отдавна недействащ закон, отприщи казуса с „царските имоти“. А сега върховните съдии Соколова, Калинова и Янчева заявиха, че не могат да решат спора за „Царска Бистрица“ без яснота за действието на решението на КС.
Така те сезираха КС с въпроса: “Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие„. В лаишки прочит от КС на практика се иска да каже може ли неговото решение от 1998 г. да е основание за реституция. И отговорът е съществен и предопределящ за висящите спорове между държавата и Симеон. До произнасянето на Конституционния съд съставът на ВКС спря „Царска Бистрица“. Това би трябвало да стане и с делата за „Врана“ и рилските гори.
По въпроса, отправен им трите върховни съдийки КС, на свой ред, направи пробив в досегашната си практика, като прие, че и съдебни състави, а не само пленумите на двете върховни съдилища могат да го сезират с искане за тълкуване на основния закон.При условие, че питането конкретно е свързано с правораздаването (както е в случая). Докладчик в КС е Константин Пенчев. Поискани са становища от НС, президента, ВКС, ВАС, главния прокурор. И от Министерския съвет, който отговаря днес.
Какво всъщност казва правителството?
Приложен към „царските имоти“, отговорът му е еднозначен – отмяната като противоконституционен на стария закон за конфискацията сама по себе си не възстановява дворци и гори, нито признава собственост.
Становището е описано от МС така:
„В становището е застъпена тезата, че решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие, няма конститутивно и възстановително действие. Прилагането на закон с еднократно действие е ограничено по време, поради което е невъзможно действие по спиране на прилагането на закона за в бъдеще, тъй като то няма предмет. С обратна сила не може да се засягат/възстановяват правоотношенията, възникнали, развили се и приключили преди влизането в сила на решението на Конституционния съд.“
От КС твърдят, че предметът на дело №5 е далеч по- широк от“царските имоти“. Освен институциите, поканени за правни мнения са професорите Васил Мръчков, Георги Близнашки, Даниел Вълчев, Димитър Радев, Емилия Друмева, Пенчо Пенев, Пламен Киров, Снежана Начева, Тенчо Колев, Янаки Стоилов и доц. д-р Зорница Йорданова.
