DeFakto.bg DeFakto.bg
Проектът „Кирилов“ за разследване и отстраняване от длъжност на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС е имитация на изпълнение на препоръките от ЕС за реформа в държавното обвинение. Това в обобщен вид е изводът на Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика пред БНР по повод предложените от Министерството на правосъдието промени на съдебния закон и НПК . В петък във ведомството се проведе за механизма на разследването на т.нар. „трима първи“ в съдебната система – главният прокурор и председателите на върховните касационен и административен съд. Оказа се обаче, че освен министър Данаил Кирилов, малцина са запознати с текстовете, които той предлага, за решаване на въпроса за отпадането на българското наблюдение. По тази причина дискусията ще се повтори на 24 юни. Освен на представителите на прокуратурата, предложенията не бяха одобрени от останалите юридически гилдии, включително и на следователите, които са към държвното обвинение.
Брегов напомни, че десета година след осъждането на България в Страсбург по делото „Колеви“ , у нас не е извършена онази промяна и не е въведен регламент за независимо разследване на главния прокурор ( не и на председателите на ВКС и ВАС). Това разследване налага то да не бъде извършвано от прокурори, подчинени на Обвинител № 1, защото единоначалието в прокуратурата и правомощията му позволяват той да възпрепятства всяко действие срещу себе си, напомни Брегов. Този регламент отново липсва и в предложенията на Данаил Кирилов, като се предлага разследването срещу главния прокурор да се извършва от негови подчинени. „Това че към тази фигура са пришити председателите на върховните съдилища, не променя нещата“, заяви експретът. Категоричен е, че: “ Препоръката за независмо разследване не е изпълнена, предлага се някаква подмяна на задърължението ни. Подмяната облагодетелства статуквото и определени икономически кръгове“. Специалистът напомни, че предложенията в проекта „Кирилов“ и министърът на правосъдието да предлага отстраняването на тримата големи е в абсолютен конфликт с Конституцията.
Коментиран бе и и въпроса дали предлаганото по отношение на разследване или отстраняване от длъжност на тримата първи в съдебната система, може да способства за отпаден на европейския мониторинг:
“Падането на мониторинга е чисто политическо решение. Когато той беше установен пред декември месец 2006 г. се създадоха шест общи критерия, които обаче не включват конкретно изпълнение, конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети. Тези шест критерия през годините се развиваха по много различни начини – някои от тях бяха изоставяни, след това застъпвани отново. Мониторингът беше възможност ние да направим нещо смислено. Тезата, която в момента се развива е не ние да направим правосъдието си по-добро, а просто да се откажем да правим каквито и да е реформи“.
Брегов коментира и въпроса дали той лично се разпознава в думите на министър Кирилов, изказани по време на дискусията, за контакти с европейски чиновници срещу отпадане на мониторинаг на ниско ниво:
“На тезата на г-н Кирилов, че някои хора се опитват да си говорят с чиновници от Брюксел, бих казал, че други хора от властта се опитват да слушат тези хора по телефон, доколко законосъобразно е това, е предмет на друг разговор, но е важно да го отбележим как българските граждани се чувстват сигурни, доколко защитен е личният профил информация и лично пространство. Факт е, че една юридическа общност в България, независимо от сферата на работа дали адвокатура, дали НПО сектор и магистрати, се опитват да приведат българското правосъдие в съответствие с някои стандарти на старите демокрации. Друга общност, предимно политическа такава, се опитва да задържи статуквото такова, каквото е – нито тоталитарно, нито демократично, а служещо на определени политически и икономически кръгове“.
