Надзирателка в Сливенския затвор осъди затворничка за публично нанесени обиди. Делото е било наказателно, заведено по тъжба на служителката на Министерството на правосъдието. Затворът в Сливен е единственият женски затвор у нас.
С окончателно решение на Сливенския районен съд (необжалвано и влязло в сила) затворничката е осъдена да плати 3 000 лева глоба на хазната и отделно 1 000 лева обезщетение на надзирателката за накърнената чест. Съдът й е наложил и обществено порицание, което да се изпълни чрез окачване на присъдата на информационното табло на затвора, където трябва да стои 7 дни.
Осъдената, изтърпявала наказанието си в Сливен до юли миналата година, не е участвала в процеса и той е воден задочно спрямо нея по чл. 269, ал. 3, т.1, т.2 и т. 4 буква „а“ от НПК – тя не е открита на адреса й, намира се извън България и местоживеенето й е неизвестно. Представлявана е от служебен адвокат.
За воденото дело и присъдата съобщиха от Синдиката на служителите на затворите в България.
Това не е първото спечелено от надзирател дело за нанесени обиди от затворник. Миналата година Врачанският районен съд осъди лишен от свобода, псувал надзирател, на 5 000 лева глоба.
Първоначално наказателното дело в Сливен е било прекратено от районния съд, но окръжният съд отменя прекратяването.
Конкретната случка е от декеври 2017 г. Тогава, по време на прием от инспектор по социални дейности, затворничката А. започнала да блъска по вратата и да крещи, че трябва незабавно да я приемат. Надзирателката К. я спряла – при инспектора имало друга лишена от свобода. Последвало ново блъскане, придружено с обилни псувни (адресирани към надзирателката). В съдебния акт те са цитирани дословно, Де факто ще се въздържи, от хигиенни съображения. Най-меките изрази са: „боклук, ще ти скъсам пагоните!“ Обидите са произнесени пред ред свидетели – служители на затвора и лишени от свобода.
В пледориарията си пред съда служебният адвокат на подсъдимата заявява, че тя е виновна и е извършила престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1 и 3 от НК – обида, нанесена публично, на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му. Защитникът настоява само за намаляване на исканото от надзирателката обезщетение.
Съдът приема, че престъплението е категорично доказано и не открива смекчаващи отговорността обстоятелства.