DeFakto.bg DeFakto.bg
Тази такса е дискриминационна, тъй като на практика икономическата ѝ тежест се
носи само от собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други
държави членки, обяви Съдът на ЕС по дело № C-591/17 Австрия/Германия
автомобили на федералните пътища, включително автомагистралите: „таксата за ползване
на инфраструктурите“.
Посредством тази такса Германия възнамерява да премине частично от система на
финансиране чрез данък към система на финансиране, основана на принципите
„ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“. Приходите от тази такса ще бъдат изцяло
предназначени за финансирането на пътните инфраструктури и размерът ѝ ще се изчислява
въз основа на цилиндровия обем, начина на задвижване и класа на емисии на превозното
средство.
Всеки собственик на регистрирано в Германия превозно средство ще трябва да заплати
таксата под формата на годишна винетка с максимален размер от 130 евро. Що се отнася
до регистрираните в чужбина превозни средства таксата ще трябва да се заплаща (от
собственика или водача) само при ползване на автомагистралите. В това отношение са
предвидени винетки за десет дни (между 2,50 и 25 евро), два месеца (между 7 и 50 евро)
или една година (не повече от 130 евро).
Успоредно с това Германия е предвидила, че след събирането на таксата за ползване на
инфраструктурите собствениците на регистрирани в Германия превозни средства ще се
ползват от освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е
най-малкото равен на размера на таксата, която е трябвало да заплатят.
Австрия счита, че съвместното действие на таксата за ползване на инфраструктурите и
освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в
Германия превозни средства, както и условията за организиране и прилагане на таксата за
ползване на инфраструктурите противоречат на правото на Съюза, по-специално на
забраната за дискриминация на основание гражданство.
След като сезира Комисията с искане да се произнесе със становище и последната не се
произнася в предвидените срокове, Австрия предявява пред Съда иск за установяване на
неизпълнение на задължения, насочен срещу Германия1. В това производство Австрия е
подкрепяна от Нидерландия, а Германия е подкрепяна от Дания.
В постановеното днес решение Съдът констатира, че таксата за ползване на
инфраструктурите, съчетана с освобождаването от данъка върху моторните превозни
средства, от което се ползват собствениците на регистрирани в Германия превозни
средства, представлява непряка дискриминация на основание гражданство и
нарушение на принципите на свободно движение на стоки и на свободно
предоставяне на услуги.
Що се отнася до забраната за дискриминация на основание гражданство, Съдът
констатира, че освобождаването от данъка върху моторните превозни средства в
полза на собствениците на регистрирани в Германия превозни средства води до
пълно компенсиране на платената от тях такса за ползване на инфраструктурите, така
че икономическата тежест на тази такса се носи на практика само от собствениците и
водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки.
Вярно е, че държавите членки могат да изменят системата за финансиране на своите пътни
инфраструктури, като заменят система на финансиране чрез данък със система на
финансиране от всички ползватели, включително собствениците и водачите на превозни
средства, регистрирани в други държави членки, които ползват тези инфраструктури, за да
може всички тези ползватели да допринасят справедливо и пропорционално за посоченото
финансиране. Това изменение обаче трябва да бъде в съответствие с правото на Съюза,
включително с принципа за недопускане на дискриминация, което не е така в конкретния
случай.
По-специално не може да бъде приет доводът на Германия, че освобождаването от данъка
върху моторните превозни средства в полза на собствениците на регистрирани в тази
държава членка превозни средства отразява преминаването към система на финансиране
на пътните инфраструктури от всички ползватели в съответствие с принципите „ползвателят
плаща“ и „замърсителят плаща“.
Всъщност, тъй като Германия по никакъв начин не уточнява обхвата на този данък спрямо
финансирането на федералните инфраструктури, тя не доказва, че компенсацията,
предоставена на собствениците на регистрирани в Германия превозни средства под
формата на освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е
най-малкото равен на размера на таксата за ползване на инфраструктурите, която е
трябвало да заплатят, не надвишава посочения данък и поради това е подходяща.
Освен това, що се отнася до собствениците на регистрирани в Германия превозни средства,
таксата за ползване на инфраструктурите се дължи годишно, без възможност да се избере
винетка за по-кратък срок, ако тя отговаря в по-голяма степен на честотата, при която се
ползват посочените пътища. Тези данни, наред с освобождаването от данъка върху
моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на сумата, платена за
тази такса, показват, че преминаването към система на финансиране, основана на
принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“, е насочено изключително към
собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки,
докато принципът на финансиране чрез данък остава приложим за собствениците на
превозни средства, регистрирани в Германия.
От друга страна, Германия не пояснява по какъв начин констатираната дискриминация може
да се обоснове със съображения, свързани със защитата на околната среда или други.
Относно свободното движение на стоки, Съдът констатира, че спорните мерки могат да
възпрепятстват достъпа до германския пазар на стоки с произход от други държави членки.
Всъщност, таксата за ползване на инфраструктурите, която се отнася на практика само за
превозните средства, с които се превозват тези стоки, може да доведе до увеличаване на
транспортните разходи и оттук на цената на посочените стоки, като по този начин се засяга
тяхната конкурентоспособност.
Относно свободното предоставяне на услуги, Съдът констатира, че спорните мерки
могат да възпрепятстват достъпа до германския пазар на доставчиците и получателите на
услуги с произход от друга държава членка. Всъщност, вследствие на освобождаването от
данъка върху моторните превозни средства таксата за ползване на инфраструктурите може
да доведе до увеличаване на разходите за услуги, предоставяни от тези доставчици в
Германия, или до увеличаване на разходите за посочените получатели с оглед на
пътуването им до тази държава членка, за да получат съответна услуга.
Обратно на твърденията на Австрия, обаче Съдът приема, че не са дискриминационни
условията за организиране и прилагане на таксата за ползване на инфраструктурите. В
случая става въпрос за проверките на случаен принцип, евентуалната забрана за по-
нататъшно пътуване със съответното превозно средство, последващото събиране на
таксата за ползване на инфраструктурите, евентуалното налагане на глоба и внасянето на
гаранция.
1 Редки са случаите, в които държава членка предявява иск за установяване на неизпълнение на задължения
срещу друга държава членка. Настоящият иск е седмият от общо осем в историята на Съда (относно първите
шест вж. прессъобщение № 131/12; делото по осмия иск е висящо: Словения/Хърватия, C-457/18).
www.curia.europa.eu
