DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд допусна до разглеждане искането на 55 депутати срещу нововъведените в Закона за защита личните данни критерии, по които журналисти, научни работници трябва да доказват, че не са закононарушители.
Искането бе внесено в КС на 20 март от Елена Йончева и група леви депутати. Според социалистите новите норми, приети след задействането на еврорегламента GDPR, нарушават свободата на словото. Казусът отиде в Конституционния със след наложено вето от президента Румен Радев, което бе отхвърлено от парламентарното мнозинство.
Оспорва се чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, който засяга обработката на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото иили литературното изразяване. Текстът гласи:
„По отношение на регламента в практиката си Конституционният съд посочва като основна характеристика на актовете на вторичното право на Европейския съюз, че те не са международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и не подлежат на ратификация след приемането им и разглежда разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Основния закон като норма принцип, въвеждаща европейското измерение в дейността на държавата (Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. и съответно Решение № 7 от 2018 г.).
По отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се отчете нейният особен характер като правен източник. Тя е правен акт, изработен от Конвент, състоящ се от представители на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, представител на председателя на Комисията, членове на Европейския парламент и на националните парламенти. На 12 декември 2007 г. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът приемат междуинституционно споразумение, с което прогласяват Хартата. С Договора за реформи, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., в чл. 6 на Договора за Европейския съюз е добавена нова разпоредба (параграф 1, ал. 1), според която прогласената предишния ден Харта „има същата юридическа сила като Договорите”. По този начин Хартата придобива правен статус на първичен източник на правото на Европейския съюз (ЕС), наравно с Договорите (Договор за ЕС (ДЕС) и Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС)). Това обаче не я превръща във формална част от тях (Хартата е публикувана веднага след консолидираните текстове на Договорите в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ ЕС), C 326, 26.10.2012, като отделен акт), не я превръща в международен договор и не променя правния ù характер на акт на институциите на ЕС във формата на междуинституционно споразумение. Ето защо Хартата на основните права на ЕС не може да се разглежда като международен договор, в смисъла на употребата на този термин в международното право, и следователно и по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията. Предвид изложеното съдът приема, че не следва да допусне искането в тази му част за разглеждане по реда на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, както е поискано от вносителя“.
Като заинтересовани страни са конституирани президентът, МС, НС, двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, Висшият адвокатски съвет, Комисията за защита на личните данни и СЕМ.
Да дадат писмени становища са поканени Съюзът на българските журналисти, фондация „Програма Достъп до информация“, Асоциацията за защита на личните данни, сдружение „Българска асоциация за европейско право“, фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“, сдружение „Съюз на българските национални електронни медии“, сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“ и сдружение „Българска асоциация по международно право“.
Покана за правни мнение е отправена към доц. Георги Лозанов, проф. д-р Жасмин Попова, доц. д-р Жана Попова, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Юлия Захариева.
