Последни новини
Home / Законът / ВКС отмени присъдата на Фарук Бекташ, нареди ново гледане на делото от апелативния съд

ВКС отмени присъдата на Фарук Бекташ, нареди ново гледане на делото от апелативния съд

Defakto.bg

Върховният касационен съд отмени 10-годишната присъда на турския гражданин Фарук Бекташ, убил на пътя двама мотористи. Делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението на Евелина Стоянова, Ружена Керанова и Николай Дърмонски е окончателно.

Бекташ е обвинен за причиняването по непредпазливост на смъртта на Таня и Бойко Бойкови. Семейството мотористи бе пометено от чужденеца на 24 юли 2016 г. край Драгоман. Случаят скандално нашумя, след като след определянето на мярка за неотклонение „домашен арест“ турският гражданин изчезна от страната и въпреки обявяването му за международно издирване не е открит и до днес.

На две инстанции – в Софийския окръжен съд и в САС той бе осъден задочно на 10 г. затвор, 12 г. лишаване от шофьорски права, както и да заплати общо 800 000 лева обезщетение на близките на загиналите.

Според Върховния касационен съд обаче не е направена задълбочена проверка на обстоятелствата и в мотивите на съдебните актове не е отговорено на ред повдигнати от защитата въпроси.

Съобщението на ВКС:

С решение № 131/18.06.2019 г., постановено по наказателно дело № 520/2019 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 70/19.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1632/2018 г. на Апелативния съд – София (САС), освен в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на гражданските искове на Г. К. и В. К. до пълно предявени им размери от по 500 000 лева, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Делото е образувано по жалба, подадена от защитника на Фарук Б., срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 686/2017 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (при управление на моторно превозно средство (МПС) нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице). Фарук Б. е осъден на 10 г. лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 г., както и да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Г. К. и В. К. – по 400 000 лв. на всеки един от тях, като гражданските искове до пълно предявените им размери от по 500 000 лв. са отхвърлени.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение не е съответно на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК (нормата гласи, че когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста), тъй като не е даден отговор на възраженията, поставени на вниманието на САС – относно необходимостта подсъдимият да бъде издирван и в Република Турция, несправедливостта на наложеното наказание и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отделно се заявява, че наложеното наказание на подсъдимия и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са завишени, като не са съответни на претърпените болки и страдания.

Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна. „Всички възражения, сега поддържани пред ВКС, преди това са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, защото мотивите на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК“, категорични са върховните съдии. Те посочват, че съображенията от мотивите указват на формалност на въззивната проверка и по същество на пренебрегване на доводите на подсъдимия. В решението на ВКС пише още: „САС не е имал основание да бъде безкритичен към дейността на първата инстанция в коментираната посока – относно справедливостта на наказанието, като е бил длъжен да вземе отношение по редицата обстоятелства, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – навлизане в насрещната лента, напускане на платното за движение и безконтролно движение в крайпътна територия, източник на значителна опасност, укриването на подсъдимия след повдигане на обвинение на досъдебното производство, невъзможността да бъде открит по линия на международното сътрудничество. САС е пропуснал да извърши проверка за относимостта на обстоятелствата към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, свързана със забраната по чл. 56 от НК (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление).“ По сходен начин стоят нещата и с възражението относно справедливостта на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като единственото обстоятелство, което е оценено във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е родствената връзка между пострадалите и гражданските ищци. „Това обаче е недостатъчно. Известно е, че преценката за справедливост като принцип, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е произволна, а се основава на редица обстоятелства, които имат отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията, тяхното времетраене, интензитет, съществуващите преди престъплението взаимоотношения между починалите и гражданските ищци и др.“, подчертават върховните съдии.

Тричленният състав на ВКС приема, че САС е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, в мотивите на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на защитата на подсъдимия. „Мотивите в частта по наказанието са недопустимо пестеливи и предпоставят извод, че въззивната проверка по наказанието и гражданската претенция е несъответна на изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК“ – се казва в решението на ВКС. Въззивният съд е бил длъжен да отстрани пороците в дейността на първата инстанция, като извърши собствена преценка на обстоятелствата от значение за определяне наказанието на подсъдимия, ясно и надлежно да аргументира изводите си за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, съпоставени с обикновените случаи, и да събере необходимите, възможни доказателства, свързани с гражданската претенция. Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото допуснатите нарушения на процесуални правила да бъдат отстранени.

 

About De Fakto

Проверете също

„Цензът“ за митничарите – да не са обвиняеми и подсъдими, е противоконституционен, реши КС

Въведеното в края на 2018 г. ново изискване към митническите служители – да не са …

Втора комисия обяви Иван Гешев за „годен“ за главен прокурор. Той пък цитира Румен Янков и Венецианската комисия

Прокурорската етична комисия все пак зададе два въпроса на единствения кандидат Спрямо кандидата за главен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.