DeFakto.bg DeFakto.bg
От СЕ предупредиха за резолюция срещу България, ако до 1 октомври няма реални действия за изпълнение на решението „Колеви“
Проектът за еднаквите правила за търсене на отговорност на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор е смела стъпка. Това обяви основният му автор – правосъдният министър Данаил Кирилов при откриването на кръгла маса за изпълнението на решенията на Евросъда по правата на човека в Страсбург. Основен акцент е делото „Колеви срещу България“, в което ЕСПЧ категорично открои липсата на механизъм и гаранции за ефективно разследване срещу главния прокурор у нас.
Кръглата маса се организира от Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа и от Министерството на правосъдието.
А зам.-шефът на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа Клеър Ови отправи сериозно предупреждение. Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ) може да излезе със специална резолюция срещу България, което да я постави в черния списък на нарушителите, ако до 1 октомври не изпълни дадените от ЕСПЧ препоръки. Подобни резолюции са политически и разклащат международния имидж на държавата, към която са адресирани.
В най-скорошното си решение относно изпълнението на решението от март 2019 г. Комитетът на министрите е отбелязал със загриженост липсата на напредък, девет години след решението по делото Колеви, в подготовката на мерки, които да гарантират независимостта на разследванията срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, отговорни за различните етапи на разследването. Комитетът е призовава българското правителство да представи конкретни и подробни предложения по този въпрос преди 1 октомври 2019 г.
Въпреки твърденията на правосъдния министър Данаил Кирилов, че европейските партньори настояват освен за главния прокурор да бъде разписана процедура за отстраняване и разследване на шефовете на двата върховни съда, Комитетът не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на върховните съдилища на България, тъй като такива мерки не следват от решението по делото Колеви.
Освен във встъпително-тържествената си част нататък кръглата маса закрита за публика, по желание на организаторите от СЕ, обясниха от министерството. Сред поканените е и българският съдия в Страсбург Йонко Грозев. Преди повече от две години, в интервю пред Де факто, съдия Грозев бе категоричен: „Пакетирането“ на главния прокурор с председателите на ВКС и ВАС саботира реформата в Темида.
Критична и остра позиция за проекта „Кирилов“ изразиха преди броени дни 10 авторитетни неправителствени оганизации. Адресираха обръщението си вкючително до СЕ и изразиха надежда аргументите им да стигнат до днешната кръгла маса.
В обръщението си към форума правосъдният министър обяви:
„През март тази година Комитетът на министрите на СЕ посочи, че въпросите, повдигнати по тези решения (С.З. и Колеви – б.р.), стоят от много години и въпреки постигнатия напредък все още се чакат конкретни мерки.
На 14 юни публично представих проект за изменение и допълнение на НПК, отговарящ на препоръките и на решението „Колеви срещу България“ – така че служебното положение на „тримата големи“ да не препятства търсенето на наказателна отговорност от тях.
Извън официалното и протоколното, заявявам, че очаквам на тази кръгла маса да се проведе същностен дебат, смятам, че предприехме една смела стъпка. Разбира се, тя не се приема еднозначно и съобразно нашата си традиция критиките изпревариха дебата по същество. Надявам се в рамките на експертния дебат да ни дадете идеи, ориентир, качествени показатели. Решение още няма, тези, които ще го вземат са в 44-о Народно събрание, когато до тях стигне такава законодателна инициатива. Но преодоляхме предварителния ни страх да извадим този въпрос на дебат. Не се притеснявайте да критикувате, но ще се радвам и на конструктивни предложения. Пристрастен съм към това законодателно решение, то произлиза от моя страна. Надеждата ми е, че вашият дебат няма да е пристрастен, а максимално обективен. За нас е важно да докажем пред партньорите си висок стандарт и сериозност, защото искаме да бъдем равноправен партньор в ЕС и се надявам нашите партньори да ни зачитат за такъв“.
Клуб Z пък напомня становище на Съвета на Европа и на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ в Страсбург.
През март този отдел констатира „липсата на напредък, девет години след решението по делото Колеви, в подготовката на мерки, които да гарантират независимостта на разследванията срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, отговорни за различните етапи на разследването“. Сред идентифицираните проблеми са:
(I) фактът, че само прокуратурата може да реши дали да се проведе наказателно преследване;
(II) фактът, че главният прокурор и неговите заместници могат да отменят всяко решение, взето от друг прокурор, което не е било предмет на разглеждане от съд;
(III) липсата на каквато и да е възможност за жертвите да оспорят пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство или да повдигне обвинение;
(IV) невъзможността да бъде временно отстранен главният прокурор от длъжност;
(V) възможността главният прокурор да влияе на Висшия съдебен съвет („ВСС“) и на прокурорската колегия на ВСС, компетентни да взимат решения относно кариерата на прокурорите и назначаването на висшестоящи прокурори (които могат да имат досег с разследване срещу главния прокурор) и относно отстраняването на главния прокурор от длъжност.
