DeFakto.bg DeFakto.bg
Два вида мерки за пазене на застрашените магистрати
Наредба за условията и реда за организиране и осъществяване на охраната на съдии, прокурори и следователи на Министерството на правосъдието излезе днес в „Държавен вестник“.
Нормативният акт е нов, обсъждането му започна в мандата на правосъдния министър Цецка Цачева. Сега носи подписа на приемника й Данаил Кирилов. Досега правилата за пазенето на застрашените магистрати бяха описани в наредба от 2011 г. Новата нареда се издава след обширните промени в Закона за съдебната власт от 2016 г. и е съгласувана с ВСС.
До не толкова отдавна контингент на Главна дирекция „Охрана“ към МП бяха и застрашените свидетели, но след създаването на Бюро за защита към главния прокурор, вече то отговаря за свидетелите. Любопитното е, че на последното заседание на правната парламентарна комисия, при обсъждането на годишния доклад за дейността на прокуратурата през 2018-а Сотир Цацаров лансира идея към Бюрото по защита, като доказало ефективността си, да премине и охраната на прокурори и следователи. Но не и на съдиите, които да останат под опеката на главната дирекция в МП. Разграничението бе обяснено от Цацаров с предпазването от подозрения за институционално влияние върху съдиите. Засега обаче това са само намерения.
Кого ще пазят охранителите от ГДО
Техен контингент са съдиите, прокурорите и следователите, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Както и техните съпрузи, конкубини, низходящи (деца), възходящи (родители) и лицата, с които живеят в едно домакинство.
Обект на охрана могат да са и магистрати от други държави, които са в България. Или наши съдии, прокурори и следователи, изпратени служебно в чужбина.
Заплахата към магистрата може да бъде възприета лично, от други лица или от органи на местната и държавната власт, обяснява наредбата.
Обичайният ред за действие е, че при получаване на сигнал за заплаха административният ръководител на съответния съдия, прокурор, следовател в срок до 24 часа изготвя мотивирано предложение за поставянето на застрашения под охрана. Предложението се предава чрез главния директор на ГДО.
При „неотложни случаи“ охраната се осигурява незабавно от шефа на териториалното звено за охрана, в района на което работи застрашеният магистрат, като заповедта се издава от главния директор на ГДО. А процедурата се извървява пост фактум.
Задължително условие за поставянето под охрана е съгласието на застрашения, което се удостоверява с писмена декларация.
Ако става дума за мамолетни или непълнолетни деца, съгласието се дава от поне един техен законен представител.
При обичайния ред в петдневен срок от получаването на предложението за поставяне под охрана главният директор на ГДО изготвя до министъра на правосъдието мотивирано становище за осигуряването й или за отказ. Заповедтта за поставяне под охрана се подписва от министъра.
При поемането й се сключва споразумение, което няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на ЗЗД. В него се уреждат също видът на охраната и правата и задълженията на страните.
Вариантите: Държавни бодигардове, видеонаблюдение, СОТ
