Както и за силата на пресъдено нещо по възражения за прихващане
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? Това питане отправя Висшият адвокатски съвет до председателя на ВКС и му предлага да образува тълкувателно дело, по което да се произнесе Общото събрание на Гражданската и на Търговската колегии на съда.
Поводът е констатирана от адвокатите противоречива практика на самия ВКС, откроила две групи съдебни решения, постановени от различни състави на върховния съд по аналогични казуси.
Според едното становище нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма, предмет, и без да има позоваване на нищожност.
Според другото становище за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността той трябва да е въведен като част от предмета на делото с изрично възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск.
ВАдС отправя и второ предложение за съвместно тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии.
То е по два въпроса, свързани с възражението за прихващане с вземане на ответника
1. При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?
По тези въпроси също е налице противоречива практика на ВКС, изтъкват адвокатите. Според едното формираната с влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане. Нов процес за разликата е недопустим.
Според друга част от съдебните състави не е вярно, че за дължимостта на остатъка от вземането на ответника е създадена сила на пресъдено нещо и той не може да бъде пререшаван.