Лозан Панов лансира пред депутатите идея за преструктуриране на съдилищата: По 1 магистрат в ненатоварените РС
Отчетите за работата на съдебната власт през 2018 г., изслушвани днес в парламента, родиха буря. При изслушването на доклада на председателя на ВКС Лозан Панов народният представител Павел Шопов (от Обединени патриоти, партньор на ГЕРБ в управлението) озвучи разбирането си за ролята, функциите и отговорностите на председател на върховен съд. Сведе ги до отговорност за сградата на Съдебната палата, чистотата и чистачките там, а колегите му не реагираха.

На лансирани от Панов пред депутатите идеи за решаване на проблемите с натовареността и за преструктуриране (какви – виж по-долу) и предложението му за дискусия по тях, Павел Шопов обяви: „Не желая такива дискусии. защото всяка дискусия се води със съответно компетентните лица на конкретното място, по повод. Някои хора, за да си придадат важност, влизат в качеството на фактори по определени въпроси. И биват кичени със значимост, каквато нямат. Време е нещата да си дойдат на мястото, да направим някои фини настройки и всеки да си знае мястото, функцията, отговорностите. Ролята на председателя на ВКС е да ръководи ВКС, той е съдия и като всички други трябва да решава дела. Един бивш председател беше решил едно дело – за регистрацията на НДСВ и не беше я допуснал. Но да говориш за проблемите на цялата съдебна система и да изземваш функциите на законодателя и на ВСС е равносилно на малък държавен преврат. Нямаш право на мнение, на интервюта, да излизаш да протестираш и т.н. Въпрос на законодателя и на ВСС е за съдбата на военните съдилища, за районните. ВСС си има представляващ и той е тук, в залата. Никой не може да си приписва правомощия, които Конституцията и законът не са му дали. Нито да се назовават първи и т.н. Защо председателят на ВАС да не е първи измежду съдиите, каква е разликата между тях? Административният ръководител няма право да поставя въпроси пред нас, да участва в прения. Той се грижи за сградата, за чистотата, за чистачките, това е неговата грижа. А членовете на ВКС постановяват решения, гледат казуси„. На финала Шопов все пак заключи, че докладът за дейността на съдилищата и на ВКС трябва да бъде приет. Но „всеки да си знае мястото и да си върши работата„.
Лозан Панов отговори: „Опит за държавни преврати не е тема, която да се коментира тук, дошъл съм по сериозни теми. Г-н Шопов каза, че нямам право на дискусия. Напротив, явяването пред вас не е формално, не е само да се изнесе доклад, а да се каже къде може да помогне занодателната власт при решаването на проблеми в съдебната власт. Няма основание да се плашите от такива дискусии. Не смятам, че председателят на ВКС трябва да се грижи само за чистачките. Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са публични личности, имат право на позиции, интервюта и т.н. Особено когато се нападат магистрати с реч на омразата. Благодаря на колегите за свършената работа!“
Други изказвания нямаше, единодушно, със 122 „за“ докладът бе приет.
Реакцията на Шопов идва като продължение на конфликтите, възникнали вече при представянето на доклада на Панов във ВСС (от гневната реакция на правосъдния министър Данаил Кирилов, който безпрецедентно предложи той да се редактира или да не се приема), както и при обсъждането му в правната комисия (където депутати се обидиха на Панов заради критиките му към някои техни решения).
Конкретно пред парламента днес председателят на ВКС повтори учудването си от мълниеносните реакции на депутатите срещу две тълкувателни решения на ВКС – за разширяването на кръга от лица, които имат право на застрахователно обезщетение при смърт на близък и за гражданската конфискация. Отново напомни и за разнобоя след поправката в НПК за публичността на окончателните съдебни актове, поисканото автентично тълкуване от парламента и липсата на отговор до днес. Представи и статистика за работата на съдилищата и на ВКС през 2018 г.
Най-любопитно бе представеното от него виждане за съдебната карта. Според Панов Съдийската колегия на ВСС не бива да копира модела за преструктуриране, приет от прокуратурата. А да направи друго – например в ниско натоварените районни съдилища да остане на работа по един съдия. По подобие на мировите съдии навремето. Друг акцент е необходимото съкращаване на броя на военните съдилища, които в момента са три, до един.
Конкретно председателят на ВКС каза: „За съдебната карта не смятам, че Съдийската колегя трябва да копира модела на прокуратурата, съдилищата не са длъжни да следват тази идея и методика. Съдилищата разглеждат не само наказателни дела, а и граждански, и търговски. Ще предложа друг подход и ще имам нужда от вашето съдействие. Трите военни съдилища – в София, Пловдив и Сливен, имат изключително малък брой дела за разглеждане, постановяват годишно по три присъди.
Много ниска е натовареността в някои районни съдилища: в Ивайловград – по 11 дела месечно на съдия, в Малко Търново – по 13 срещу над 73 дела в СРС. А в тях работят минимум по двама съдии. Да помислим дали в някои съдилища да не може да заседава само един съдия. Основният аргумент против ще е, че няма да се спази принципа на случайното разпредление. Но в Ардино и в Трън например от дълго време правораздава само 1 съдия. Хиперболизирането на случайното рапределение в тези съдилища не трябва да е пречка за оставянето им само с 1 съдия. Като се осигури възможността по-горен ръководител в отсъствие на този съдия да може да осигури правораздавателния процес. Това няма да доведе до територирални отделения, а и ще запази създадената институция в населеното място, държавата няма да абдикира. Не виждам защо в тези малки съдиища, където преди е праворазвала 1 мирови съдия, и сега да правораздава един.
Военните съдилища са предвидени в Конституцията, тя не бива да се променя, но е необходимо да се намали броят им, останалото ще е безотговорно дори и спрямо най-ненатоварените РС, където разглеждат доста повече дела. Достатъчно ще е да остане 1 военен съд и 1 военноапелативен съд. Къде ще е единственият военен съд – в София, в Пловдив или другаде вече може да се дебатира“.
Приети бяха и докладите на ВСС и на Инспектората.
В първото си изслушване за годишен доклад пред парламента председателят на ВАС Георги Чолаков за пореден път подчерта натовареността на Върховния административен съд, където м.г. разгледали 18 000 дела срещу 9 000 дела във ВКС. После благодари на депутатите за реформата в АПК, която намалила натовареността във върховния съд и направила тази в административните съдилища в страната по-равномерна. „Длъжници сме по тълкувателната дейност, предстои образуване на тълкувателни дела по всички закони, делата по които вече ще се решават на една съдебна инстанция (също резултат от АПК – б.р.)“, обеща Чолаков.
В последния си отчет пред парламента главният прокурор Сотир Цацаров обяви два показателя за добрата прокурорска и следователска работа. Първият е, че делът на опрадваните спрямо осъдените е 2,7 %. Вторият показател – върнати от съда на прокуратрата са едва 3,3 % от делата, което е намаление с 35,1 % в сравнение с 2017 г. Тук Цацаров също похвали законодателя – но за промените в НПК, „издържали и проверката за конституционност,поискана от ВКС и от Висшия адвокатски съвет“. Не пропусна и отличната, по негова оценка, работа на Бюрото за защита, което през 2018 г. успешно пазило и опазило 27 застрашени свидетели и техни близки. Депутатите му ръкопляскаха.