DeFakto.bg DeFakto.bg
С голямо мнозинство Висшият съдебен съвет каза „да“ на създаването на нов мегасъвет между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Само председателят на ВКС Лозан Панов и Даниела Марчева от Съдийската колегия гласуваха „против“.
Предвижда се Съветът за координация и сътрудничество да се създаде с постановление на МС. Проектът е пуснат за обществено обсъждане.
От прочита на текстовете става очевидно, че създаването му е основно за отчитане на препоръките на Брюксел в стремежа за отпадане на мониторинга върху родното правосъдие и вътрешен ред. В същото време в държавата вече има ред подобни органи – това бе и едно от възраженията на Панов.
Впечатлява и друго – във въпросния съвет участват „върховете“.
Така негови съпредседатели са вицепремиерът с ресор „правосъдна реформа“ (в случая Екатерина Захариева) и представляващият ВСС Боян Магдалинчев, а зам.-председател е правосъдният министър (Данаил Кирилов). В състава му влизат „тримата големи“ в Темида – председателите на ВКС и на ВАС и главният прокурор, както и главният съдебен инспектор, шефът на КПКОНПИ, министрите на вътрешните работи и на финансите.
Обявено е, че „съветът е междуведомствен орган с координационни и съвещателни функции относно изпълнението на мерки в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа, независимостта на съдебната власт, включително мерките, предвидени в националните стратегии и препоръки на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и представяне на постигнатия напредък по тях пред обществеността“.
Обещано е, че дейността на съвета ще зачита разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
В същото време всеки от участниците ще се отчита пред останалите за свършеното по препоръките на Брюксел, а самият съвет ще се отчита за дейността си с доклади пред МС и пред ВСС.
Днес Лозан Панов се опита да изброи поне някои от вече съществуващите междувластови органи с „координационни“ функции и сред тях посочи Съвета за съдебна реформа към МП, Националния съвет по антикорупционни политики, Националния съвет по превенция на престъпносттта и прочее.
„Налице е дублиране на органи с консултативни функиции по борбата с корупцията, съдебната реформа и т.н. не е мотивирано с какво новият Съвет ще допринесе за цялостното изпълнение на мерките“, изтъкна председателят на ВКС. Постави под въпрос с постановление на МС да се дават прравомощия за вземане на решения, които по специалния закон са в прерогативите на съдебната власт. Обърна внимание, че въпреки заглавието, в този Съвет няма представители на законодателната власт. И определи като озадачаващо изключването на представители на гражданскотто общество.
Боян Магдалинчев призна, че Панов е „донякъде прав“ за дублирането. Но заяви, че една от препоръките е била именно за създаване на национален орган за изпълнение на мерките по докладите на ЕК.
Други коментари нямаше. Последва гласуване.
Публикуваме становището на председателя на ВКС, изпратено до вицепремиера Екатерина Захариева. На страницата на МС за обществено обсъждане на проекти становища още няма.
Становището на Лозан Панов: Председателят на ВКС няма място тук!
На първо място поддържам изразеното становище от заместник-председателя на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия съдия Галина Захарова, в което са изложени подробни съображения, че от една страна председателят на Върховния касационен съд не следва да участва в този орган, а от друга създаването му, освен, че крие риск от навлизане в компетентностите на органи на съдебната власт, представлява и намеса на изпълнителната власт в дейността на съдебната власт, която съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България е независима.
Колко съвета ще правим?
В мотивите на проекта се сочи, че на национално ниво липсва механизъм, който да дава възможност на отговорните институции от различните власти да представят обобщен напредък по всички показатели и препоръките към тях да отчита цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност. Създаването на СКСМИСЗВ е обвързано с изпълнение на препоръка на Европейската комисия за насърчаване на Република България да отбелязва конкретни резултати за отчитане на предприетите мерки. Поставена е цел да се създаде механизъм за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, чрез учредяване на съвета, съчетаващ координационни и съвещателни функции относно изпълнението на мерките, включително необходимостта от нормативни промени във връзка с тях, предвидени в национални стратегии и препоръки на Европейската комисия,както и мерки по други стратегии, включително на създадените като консултативни органи – Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Националния съвет по антикорупционни политики и др. Предлага се в изпълнение на своите правомощия СКСМИСЗВ да взема решения и да отправя предложения.
Подчертавам, че посочените цели са регламентирани във функциите на създадени вече консултативни съвети към Министерски съвет, както и други административни органи, както следва:
- Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, чиято основна цел е реформата в съдебната власт чрез разписани правомощия и функции. Председател на съвета е Министъра на правосъдието, а негови членове са представляващият Висшия съдебен съвет; заместник-председател на Върховния касационен съд; заместник-председател на Върховния административен съд; заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура; инспектор от Инспектората към ВСС; представител на Висшия адвокатски съвет; заместник-министър на вътрешните работи; заместник-министър на финансите; директорът на Националния институт на правосъдието; заместник-министър на правосъдието; началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа; по един представител от професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите; по един представител от пет неправителствени организации; едно хабилитирано лице по специалността „Право“ от юридическите факултети на висшите училища; съветник в политическия кабинет на министъра на правосъдието.
- Националния съвет по антикорупционни политики, който е междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията; координира разработването и актуализирането на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията; следи и отчита изпълнението на приетите по съответния ред стратегически и програмни документи и организира независими външни оценки на изпълнението им; обсъжда резултатите от изпълнението на антикорупционните политики и предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност; обсъжда информация и конкретни проблеми при провеждането на антикорупционните политики; обсъжда и дава становища по анализи и доклади, които имат отношение към антикорупцията; прави предложения за изменения на нормативни актове с цел по-ефективно провеждане на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията; изслушва представители на институциите във връзка с формулиране и изпълнение на мерки и действия за превенция и противодействие на корупцията. Националния съвет по антикорупционни политики се председателства от заместник министър – председател по правосъдната реформа и включва в състава си представител на политическия кабинет на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната; заместник-министър на правосъдието; заместник-министър на вътрешните работи; заместник-министър на икономиката; заместник-министър на финансите; заместник-председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; заместник-председател на Върховния касационен съд; заместник-председател на Върховния административен съд; главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет; заместник главен прокурор; заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; ръководителят на Главния инспекторат към МС; представител на Националното сдружение на общините в Република България; Секретар на Съвета е определен от председателя член на политическия му кабинет.Към съвета се създава и функционира Граждански съвет.
- Национален съвет по превенция на престъпността – колективен орган, изпълняващ функции по формулиране и реализиране на политиката на Министерския съвет по въпросите на превенцията на престъпността. Той организира и контролира изпълнението на действащата национална стратегия по превенция на престъпността. Съветът осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените и международните организации на територията на страната. Съветът се председателства от министъра на вътрешните работи, заместник-председател е заместник на министъра на вътрешните работи, а членове са заместник-министър на правосъдието; заместник-министър на труда и социалната политика; заместник-министър на финансите; заместник-министър на образованието и науката; заместник-министър на културата; заместник-министър на младежта и спорта; заместник-министър на земеделието, храните и горите; заместник-министър на здравеопазването; заместник-министър на икономиката; заместник-министър на енергетиката; заместник-министър на туризма; заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; председателят на Държавната агенция за закрила на детето; изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите; главният секретар на Министерството на вътрешните работи; директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи; директорът на Научноизследователския институт по криминалистика на Министерството на вътрешните работи; ректорът на Академията на Министерството на вътрешните работи; председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България или оправомощено от него лице; Секретарят на съвета се определя от министъра на вътрешните работи.
- Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима други членове, избирани от Народното събрание.Правомощията на органа са:осъществява превантивни дейности по реда на глава четвърта от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности; извършва проверка и анализ на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности; установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси; проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, и сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответни действия; извършва проверка на имущественото състояние, приема решение за удължаване на проверката в предвидените от закона случаи и решения за прекратяване на проверката; образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; отказва образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество; прекратява проверката по чл. 107, ал. 2 или удължава срока ѝ; прекратява производства за отнемане на незаконно придобито имущество и сключва спогодби по този закон; приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на Комисията и организира тяхното провеждане; упражнява други правомощия, предвидени в закон.
С оглед на изложеното е налице дублиране на правомощия на създадени административни органи и създадени вече консултативни съвети към Министерски съвет в областта на политиката по реформа на съдебната власт, мерки за противодействие и борба с корупцията и организираната престъпност. Налице е и дублиране на състава на създадени вече консултативни съвети с предложения състав на СКСМИСЗВ. С оглед на изложеното не е мотивирано с какво от предстоящата си дейност, този консултативен съвет ще допринесе за цялостното изпълнение на мерките, предприети на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Недопустимо!
От една страна прави впечатление правният статут на съвета. Считам за недопустимо с постановление на Министерски съвет да се създават правомощия, да се възлагат задължения и да се вземат решения, които съгласно Закона за съдебната власт са от компетентностите на органи на съдебната власт.
Създаването на консултативни органи към Министерски съвет е регламентирано в чл. 21 от Закона за администрацията. Те са постоянно действащи консултативни органи към правителството. Видно от действащото законодателство това е правомощие на самия административен орган в лицето на Министерски съвет и се упражнява по целесъобразност. Създаването е свързано с осигуряване на координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост. Осъществяването на цялостната държавна политика като цяло или в конкретна област е изцяло правомощие на изпълнителната власт съгласно Конституцията на Република България.
Изрично в чл. 21, ал. 2 от ЗА е регламентиран императивно състава на тези органи – еднолични органи на изпълнителната власт или техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт. Също така в следващата алинея е регламентирана и възможността за участие в този орган и на други държавни органи при предварително изразено от тях съгласие. Такова изрично съгласие от страна на председателя на ВКС не е изразено предварително, напротив, обоснована е тезата защо не следва да се включва да бъде включван в състава на такъв консултативен съвет. Предварителното съгласие за участие в такъв консултативен орган към Министерски съвет е условие за присъединяване и на представители на органи на местното самоуправление. С оглед на това не е обоснована и мотивирана необходимостта за участие на председателя на ВКС в бъдещия консултативен орган.
Макар в чл. 3 от проекта на постановлението да е посочено, че Съветът ще осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила, този текст има чисто декларативен характер, без да отразява какви са гаранциите, които обезпечават зачитане на независимостта на съдебната власт. В тази връзка освен, че проектът влиза в остро противоречие със Закона за съдебната власт, погазва Конституцията на Република България и принципите на правовата държава.
Само декларации
Обръщам внимание и на обстоятелството, че в проекта на постановлението съставът на съвета се състои само от представители на изпълнителната и съдебната власт, а същевременно поставените цели са свързани с координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Липсват представители на законодателната власт, което обезсмисля идеята за осъществяване на сътрудничество и мониторинг. Буди недоумение отсъствието на представители на обществеността в лицето на неправителствените организации, които имат възможност само да отправят предложения за включване на въпроси в дневния ред, без да имат разписани сезиращи, съвещателни или други по-активни функции. Не е мотивирано и участието в състава на съвета на министъра на финансите.
Не се пояснява какъв е механизмът на действие на съвета при осъществяване на съдебната реформа, как ще се разрешават въпроси, които със закон са от изключителната компетентност на различни държавни органи и какъв ще бъде характерът на взетите решения. Според спецификата им отделните правомощия във връзка с провеждане на държавната политика по осъществяване на съдебната реформа са възложени на Висшия съдебен съвет, който нима следва да се въздържа да обсъжда и решава въпроси които са предмет на дейността на съвета или да ги реши в съответствие с дадените от него препоръки?! Генерирането на идеи и осъществяването на мониторинг за конкретни цели, мерки и препоръки не може да бъде легитимирано с настоящият проект на постановление, доколкото обществената нужда налага дейността да се осъществява при спазване на законността и установения в Република България правен ред, съгласно който държавната власт да се осъществява при реално зачитане на установения принцип за разделението й на законодателна, съдебна и изпълнителна. В съвременните демократични държави принципът на Монтескьо за разделението на властите служи като измерител на свободата и демокрацията.
Ето защо, възприетата през 1991 г. с Конституцията на Република България формула за стабилно равновесие, следва да бъде прилагана, посредством механизмите, установени в Конституцията и законите, като изпълнителната власт следва да провежда вътрешната и външната политика, без да се допуска накърняване независимостта на съдебната власт, чрез създаване на колективни междуведомствени органи с неясни правомощия и цели, които размиват отговорността за провеждане на активна държавна политика в областта на съдебната реформа.
ЛОЗАН ПАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
