DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е приела с голямо мнозинство резолюция за продължаване на постмониторинговия диалог с България.
С 33 срещу 31 гласа при 8 въздържали се ПАСЕ е отхвърлила опита на България да се измъкне от процедурата на постмониторинг, която е в сила от 2000 г., съобщи БНР.
Така България остава доайен по наблюдение заради дефекти на демокрацията. Заедно с нея само Черна гора и Северна Македония са в процедура на последващо наблюдение. Тази процедура се прилага към страните, спрямо които първоначалното наблюдение е прекратено под условие да се поправят в определени области. Затова продължават да бъдат наблюдавани само в проблемните сектори. За България проблемни сектори са съдебната реформа, борбата с корупцията на високо равнище, свободата на медиите, словото на омразата, защитата на уязвимите малцинства и насилието срещу жени. Досега страната ни е била обект на три постмониторингови доклада – през 2010, 2013 и 2019 г. През юни 2020 година ще има четвърти и тогава ще се дискутира отново дали е напреднала достатъчно.
В Съвета на Европа няма друга държава, приета в ЕС, която да продължава да бъде наблюдавана от ПАСЕ, където процедурата съществува като коректив за незрели демокрации, коментира в. Сега.
В приетата от ПАСЕ резолюция за България се отбелязват 15 проблема, свързани със съдебната реформа, правата на човека и борбата с корупцията.
В документа се посочва, че липсват резултати в борбата с корупцията по върховете на властта, поставя се въпрос за ефективността на работата на КПКОНПИ. За медиите ПАСЕ отчита влошаване на средата, политически натиск върху журналистите, концентриране на собствеността върху медиите в едни ръце и липсата на прозрачност за тяхната собственост.
Правата на малцинствата все още не са добре защитени и речта на омразата срещу роми, мюсюлмани, евреи, македонци и турци е често срещана. Арестуваните не биват информирани за правата им, не им се предоставя адвокат и лекар и не им се позволява да информират за задържането си, пише още в резолюцията на ПАСЕ.
Като проблемни области се отбелязват и слабото представяне на ромското малцинство в управлението, липсата на диалог с властите и тежкото им социално положение. Посочва се, че България не е подписала Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие и не признава македонско малцинство.
По съдебната реформа се посочва, че ВСС все още не е достатъчно независим от прокуратурата и че в него няма достатъчно съдии. Отбелязва се също, че съдийската колегия няма правомощия да излъчва членове на инспектората, както и внасянето на заканодателни проекти без предварително обществено обсъждане.
ПАСЕ дава шест препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до следващото разглеждане на наблюдението на България идния юни. Те се отнасят до завършване на съдебната реформа, показване на резултати в борбата с корупцията по върховете, установяване на прозрачност в собствеността на медиите, защита правата на малцинствата и бежанците и най-вече на интеграцията на ромите. Въздържане на членове на правителството и на политици от реч на омразата и широко обществено обсъждане на проблема. Ратифициране на Истанбулската конвенция.
Парламентарната асамблея е един от двата главни органа на Съвета на Европа, в която членуват депутати от националните парламенти на страните, членуващи в организацията.
Наскоро друг орган на Съвета – Отделът за изпълнение на решенията, отхвърли предложения от правосъдния министър Данаил Кирилов проект за улесняване разследването на тримата големи в съдебната власт, като недаващ достатъчно гаранции за започване на независимо разследване на главния прокурор.
